Източник: вестник „Монитор„, 17.09.2013
Автор: Галя Петрова
Любо Петров (с шапката) преди четири години случайно открива некропола и днес участва в разкопките в помощ на археолозите.
Първите земеделски и скотовъдни ферми, откъдето уменията да се върти стопанство се разпространяват в цяла Европа, са се намирали в България край видинското село Майор Узуново. Там преди година е открит един невероятен раннонеолитен обект с европейска значимост, който не е проучван, разказва Николай Казашки от РИМ-Видин. Обектът е интересен с това, че датира от началото на неолитизацията на Балканите.
Казашки е един от археолозите, които работят и имат интерес не само към археологическия комплекс в Балей, а и към такива до дунавските селища Ново село, Връв, Куделин, където също се откриват интересни находки.
Проучванията през това лято в Балей, продължава Николай Казашки, ще завършат с реставрация на откритите предмети. Както всяка година, Националният исторически институт с музей към БАН ще направи през февруари 2014 г. изложба на откритите археологически находки в цялата страна, а за 18 май – Деня на музеите, във видинския музей ще могат да се видят и всички открити в Балей находки.
Край видинското село Балей археолози продължиха работата на открития преди 3 години некропол, който е част от цялостен археологичен комплекс със селище от 16-11-и в. пр. Хр. Археолозите изкопаха над 50 съда, между които и десетки урни, съхранили се повече от 3000 години. Ръководителите на екипа през това лято бяха археолози гл. ас. д-р Георги Иванов и гл. ас. д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей към БАН. Те работиха на обекта в продължение на три седмици заедно с археолози и реставратори от РИМ-Видин и научния консултант доц. д-р Стефан Александров от НАИМ-БАН. За първи път археолозите се натъкват на цялостен комплекс некропол и селище, и имат вече трета година възможност да ги изучават като едно цяло. Селището, към което принадлежи некрополът, е открито преди 40 години. Първа открива и проучва селището от бронзовата епоха край Балей Ана Йоцова бивш директор на видинския музей, и тя работи заедно с д-р Румен Катинчаров от НАИМ-БАН. Как се е стигнало до днешните разкопки? Историята е повече от любопитна.
Георги Иванов, ръководител на екипа, показва част от намерените бронзови предмети.
Първият гроб от некропола от бронзовата епоха край Балей е открит случайно през април 2010 г. от местни хора. Роза Петкова живее в последната къща на Балей, на около 400 метра от откритото селище от бронзовата епоха. Преди четири години жената повикала своя колега Любо Петров да изкопае дупка в двора и да направи външна тоалетна. При изкопните работи Любо попада на находка – керамични съдове. И тъй като и двамата са участвали в разкопки с археолозите, внимателно, почти професионално изваждат откритите предмети и се обаждат в музея. И така още през лятото на същата година започнаха и разкопките, си спомня четири години по-късно д-р Стефан Александров. Некрополът е разположен на около 400 метра от открито селище. Близо 40 години археолозите са го търсели и днес местоположението му е факт и се откриват нови и нови находки, продължава разказа Таня Христова.
Тази година на обекта открихме много ценни находки, разказа Стефан Александров. Работихме на площ от около 75 квадратни метра. Проучени са 16 гроба с над 50 съда. Особено интересна е една голяма археологическа структура от некропола, която включва 2 урни и общо 18 съда. Някои от тях са доста интересни и богато украсени. Интересни са откритите в урните и около тях части от каменна брадвичка, бронзови украшения бронзови игла и копче, прешлени за вретено, керамична фигурка на идол.
no images were found