Начало История Етно: Турлаци и торлаци

Етно: Турлаци и торлаци

от Mariana Gomileva
15488 преглеждания
Турлаци от България и Сърбия ще се съберат в Белоградчик

Турлаци на събор в Чупрене | снимки: Дружество „Ждребче“

България е богата с много етнографски групи и общности, оформили се през вековете. Три от тях са тясно свързани със Северозападна България: торлаците, власите и банатските българи. В три отделни текста ще представим всяка от тези общности. Днес представяме турлаците. Тук може да прочетете за банатските българи и за власите. Текстът е част от книгата „Пътища към Дунав“, подготвена от екипите на Severozapazena и RuralBalkans.com, която скоро ще излезе от печат.

Турлакия и нейните господари

Планински хора, сякаш излезли от някоя стара българска легенда. Такива са турлаците, живеещи в Белоградчишко, Чупрене, Чипровско, чак до Княжевац и Ниш в сръбско. По-южните се наричат торлаци, северните са си турлаци. Виден представител на тази стара етнографска група е писателят Стоян Николов – Торлака, който описва в книгите си живота в село Говежда. Със сигурност не подозирате колко издигнати българи по произход са от Турлакия. Може да ги познаете по високия ръст и широката им усмивка, както и по философската лекота, с която приемат трудностите по пътя си и гледат веднага да се заемат с тях. Много от турлашките мъже носят и големи мустаци – също тяхна отличителна черта.

Турлаците са се занимавали основно със скотовъдство в суровите планински земи. Често релефът и стремежът им към самосъхранение ги е поставял в изолация, което може би е обяснение за понякога безразсъдния им стремеж да се бунтуват. Според едно предположение името „турлак“ идва от торло или турло – кръглите кошари, в които вкарвали овцете си. Начинът им на живот и планинския релеф е причина кухнята им да изобилства от млечни продукти, зелении и малко зеленчуци. Най-известните им ястия са бел муж (прясно, стопено сирене) и косачко кисело. Последното е нещо като първообраз на таратора. Прави се от ситно нарязани краставици, суха люта чушка, много оцет и вода. Някога са го носели за ядене в жегата – една купичка разхлажда идеално. Сухите червени чушки, зелените домати, картофите и тиквите са често употребявани в торлашката кухня, заедно с праз, коприва и спанак. Доматите се използват зелени, защото в планината узряват късно и повече стоят зеленикави. Затова и тяхната лютеница може да е зелена. Виртуозни рецепти е измисляла турлашката домакиня от немотия – хлебни трохи, „бело пръжено“, бобени ястия, ядене за няколко души с брашно, малко яйца и червен пипер. И да си признаем, много са вкусни.

Автентична турлашка кухня може да опитате на някой турлашки събор. Най-големия е в Чупрене в началото на юни – „Када кум прасе и ти вречу“. В превод от турлашки това е нещо да вземеш веднага това, което ти се дава. Езикът на турлаците е странна смесица между български и сръбски, но трудно ще ги разберете, ако ви проговорят. Автентичният език и традиции се опазват от турлашкото дружество „Ждребче“, което редовно прави срещи на общността от двете страни на границата.

Културата, езика и традициите им си заслужават да бъдат запазени. Някогашната Турлакия е един от най-бързо обезлюдяващите се райони и от българска, и от сръбска страна. А там си заслужава да отидем – заради храната, хората, и съхранената природа на Западна Стара планина.

Подобни статии