Начало История Етно: Власите по Дунавско

Етно: Власите по Дунавско

от Mariana Gomileva
12212 преглеждания

Жени във влашки носии от Видинско | снимки и текст: Весела Николаева

България е богата с много етнографски групи и общности, оформили се през вековете. Три от тях са тясно свързани със Северозападна България: торлаците, власите и банатските българи. В три отделни текста ще представим всяка от тези общности. Започваме с власите. Текстът е част от книгата „Пътища към Дунав“, подготвена от екипите на Severozapazena и RuralBalkans.com, която скоро ще излезе от печат.

Произходът на власите се губи в далечните времена на османското владичество. Обичаите и облеклото им са близки до румънските, но дали са по произход от Влахия или само са живели там, не е сигурно. Власите живеят по поречието на Дунав, големи техни общности има в Белене, а покрай Видин са цели влашки села. Традиционно се занимават с риболов, затова и в кухнята им има много риба. Във видинско по-дребните рибки се изпичат на тенекия, обезкостяват се и се слагат в бистър бульон – така се получава влашката рибена чорба. Качамакът и сармите сякаш са им останали спомен от Влашко. Сармите в зелеви листа са влашки специалитет – правят се доста големи, обикновено задушени в глинени гювечи.

Рибена чорба на огъня | снимка: Весела Николаева

Обичаите на власите са добре проучени от етнографите през годините – те са наследство от много стари български традиции, от румънски и от такива, които вероятно са останали още от времената на траките. Със сигурност можем да определим откъде идва характерната за влашките села архитектура – тя е почти точно копие на румънската от XIX век и известния стил „Брънкувяну“, който е смес от източноевропейски, ренесансови и селски елементи. Отличителен белег са късите колони, поддържащи арки на фасадите. Такива ще видите много из селата на власите, а някои къщи приличат на мънички провинциални дворци. Силно впечатляващи са църквите, същите като тези в Румъния. Особено камбанариите им са съвсем различни от тези в българските села – далеч от неовизантийския стил, с островърхи покриви, в светли цветове. Власите са изцяло православни, като мнозинството румънци. Едното предположение за произхода им залага на изцяло българския – според някои историци те са етнически българи, заселили се за известно време във Влашко при тежките периоди на Османската империя. После се завърнали, но сънародните им се научили да ги наричат „власи“. В подкрепа на това много краеведи описват фамилии по селата, запазили родова памет за етнически българи, но наричани от околните власи.

Влашки сарми и пълнени чушки | снимка: Весела Николаева

Други изследователи предполагат, че произходът им е от Влахия. В някакъв период те започнали често да преминават Дунав и първоначално да изграждат рибарски колиби. Постепенно се установили и направили солидни селища и махали. Етнически те приличат на старо балканско население – светли, често руси, стройни, а жените обикновено са много красиви, с класически правилни черти. Езикът, на който говорят, е нещо като стар румънски. Малко се различава от съвременния, но румънците спокойно могат да ги разберат, както ние разбираме банатските българи. Много от по-младите власи вече не знаят стария си език и говорят само български, както мнозина банатски българи са забравили българския за сметка на румънския.

Отворен остава въпросът ако са българи, прекарали само известно време във Влахия и завърнали се обратно, защо са възприели и език, и много от културата. В същото време и досега в Румъния има компактни български общности – православни и католици, които много по-дълго време са запазили и разговорния български език, и българската идентичност, и традициите си.

Материалът е подготвен с помощ от проекта „Валоризация на автентичната култура за трансграничен туризъм“, финансиран от Програма V-A Румъния-България на ЕС.

Риба на тенекия по Дунавско | снимка: Весела Николаева

Подобни статии