Начало История Етно: Банатските българи

Етно: Банатските българи

от Mariana Gomileva
6417 преглеждания

Балът в Бърдарски геран | снимка: Читалище „Съединение – 1923“

България е богата с много етнографски групи и общности, оформили се през вековете. Три от тях са тясно свързани със Северозападна България: торлаците, власите и банатските българи. В три отделни текста ще представим всяка от тези общности. Днес представяме банатските българи. Тук може да прочетете за власите. Текстът е част от книгата „Пътища към Дунав“, подготвена от екипите на Severozapazena и RuralBalkans.com, която скоро ще излезе от печат.

Чипровци и областта Банат за една неголяма българска общност са повече емоционални, отколкото географски понятия. В историята е рядкост емигранти да се завърнат след много години към земята, от която са си отишли. Банатските българи са потомци на български католици, напуснали родните си места след погрома на Чипровското въстание през 1688 г. В продължение на повече от два века живеят в Австро-Унгария, която им дава специални права за заселване в пустеещата тогава област Банат. За това време общността превръща региона в процъфтяваща българска колония, с църкви, училища, модерно земеделие и търговия.

Спомени за други времена

През цялото това време банатчани запазват спомена си за България. Те говорят родния език, учат се на български, съхраняват носиите и обичаите си. Наричат себе си „паликене, пауликене, паликяне“ – спомен за миналото им на павликяни. Някога многобройната общност на павликяните, обявена за еретична, постепенно се претопила с приемането на православие и ислям, но най-упоритите дълго се съпротивлявали. Отделеността им от православието ги тласнала към приемане на католицизма от мисионери, изпратени от Рим. Преди това в Чипровско имало голяма католическа общност, със солидни контакти със Западна Европа и Римския свят. След Чипровското въстание османските власти били подозрителни към българските католици, виждайки в тях проводник за влияние на Хабсбургската империя.

В 1688 г. чипровчани избягали отвъд Дунав в месеците след тежкото поражение на въстанието. Последвали години скиталчество, докато императрица Мария-Терезия им дала специални права да се заселят в Банат. За благодарност българите наричат града си там Терезиополис (днешна Винга). В следващите десетилетия български католици от Никополско и Свищовско последвали събратята си към Банат и малката общност постепенно се разширила. Освобождението през 1878 г. е началото на завръщането им. Преките потомци на първите емигранти – чипровчани, днес са в Никополското село Асеново, а във Врачанското Бърдарски геран са предимно потомци на католици от Свищовско и Никополско. Останалите банатски българи се заселили компактно в селата Гостиля, Драгомирово и Брегаре.

Селата на банатчани са изключително интересни заради коренно различния си вид от типичните български села. Битът им, внесен от Австро-Унгария, все още си личи в архитектурата. Тя е централно-европейска, с едноетажни къщи, обърнати с късата си страна към улицата. Чистотата в селата им е пословична, а кухнята и обичаите им са много характерни и отличаващи се от съседите им по села.

Празниците, които показват традиционните им обичаи и бит, са няколко през годината. В Бърдарски геран това са маскарадния „Фършанги“ и „Балът“. На „Балът“, провеждан обикновено през август, бърдарчани се обличат в „леките“ си носии и танцуват традиционни банатски танци, припомняйки си времената отпреди да се върнат в България. При обратното си преселване у нас те донесли музика и инструменти с унгарско-австрийско влияние. Основният инструмент е цигулката. Интересно е да се послушат банатските песни, изпълнявани на старинния диалект, запомнен от времената преди Чипровското въстание. Павликянския диалект е описан и изучаван, и според учените е от групата на Рупчоските говори от едноименната област в Централните Родопи. Вероятно това е запазен вариант на стар български език, съхранил се сред затворените им общности. Той има общи черти и с турлашкия говор, характерен за Белоградчишко.

Банатската кухня

В никополското село Асеново през август се провежда международен кулинарен фестивал „Банатски вкусотии“. Идеята е на местното читалище, в което ентусиасти искат да запазят старите рецепти. Оригинални банатски вкусотии са пушените свински меса и наденици „кълбъсъ“, пушената сланина, сладките „крофли“, пухкавите тестени продукти, гулаш и оригиналните козунаци от Асеново. В кулинарната традиция се използва много свинска мас и месо, а сланината и колбасите се опушват по традиционен начин, окачени на куки под комина. Любовта към свинското и тестените продукти банатчани са взели от дългото общуване с унгарци и специфичните особености на областта Банат. Джумерките – малките парченца, които остават от свинското след топенето на маста, се поднасят с „питчита“, използват се и за сладки. Запазени са традиционните варианти на домашни, прясно приготвени тестени добавки, които се слагат в ястията – тачки, листа, триеници. Понякога се правят „на сухо“, само със запръжка и сирене.

Банатски ястия, най-вече кълбъсъ, сланина и джумерки, може да купите на „Фършанги“ в Бърдарски геран. Тогава се прави и традиционната чорба-листа от пилешко и кокоше месо. На празника има и конкурс за традиционни вкусотии, недостатъкът е, че свършват много бързо.

Тъкани и дрехи

Банатчани са запазили и доукрасили според времената „тежките“ носии, чиито първообраз вероятно са носили още в Чипровско преди въстанието. Подобни на други носии от Северозападна и Централна Северна България, те носят много елементи от средновековните болярски костюми на българите. Женските носии са пищни, украсени с дребни метални пластини – лутури. Към тях има шапки с метална основа, богато украсени или бродирани и нашити забрадки – кърпиче. Преселниците от сръбската част на Банат носят „леката“ носия. Тя се състои от широка и дълга пола, блуза с набори „дрешка“, и бяла, бродирана престилка от памучен плат. Мъжкото облекло е доста изчистено, направено от светли памучни платове, с черно елече и характерно шапче. В последните години в Бърдарски геран се стремят да съхранят традиционните носии и шият нови техни реплики по всички правила на занаята. Традиционни банатски носии изработва Петя Мойзис-Бобойчева. С нея, както и с други производители от Бърдарски геран, можете да се свържете с тях на контактите от сайта на селото: bardarskigeran.eu.

Традиции

Много обичаи на българите от Банат са възприети от съжителството си с австрийци и унгарци, други постепенно са наложени от църквата. Запазени са и редица обичаи от някогашното павликянско минало. „Фършанги“ например е маскарад, с който в католическия свят се отбелязва началото на великденските пости. Допреди няколко десетилетия сред банатчани е бил запазен старият павликянски обичай „Кръщение с огъня на св. Йоан Кръстител“, при който със свещ се докосва косата на децата. Има интересни свидетелства от XIX век за обредните хлябове – под натиска на църквата, сред българските католици е забранен обичая с месенето на „богова пита“ за Бъдни вечер, но банатчани съхраняват тържествената „просура“ или баница. Днес на кулинарните празници все още си личи майсторството им в приготвянето на тестени произведения. Връзка с древните времена е ритуалното колене на прасе или „убиванье“, форма на жертвоприношение, запазила до днес само кулинарната си стойност. Преди няколко поколения банатчани били известни с гъските, които отглеждали за пух и за ядене.

Незабравимо преживяване е докосването до тази култура, едновременно близка и различна от останалата България. Сякаш с нея се пренасяме в машина на времето и може би си отговаряме на въпроса – какви щяхме да бъдем, ако преди няколко века не бяхме част от Османската империя, а от Австро-Унгария.

severozapazenabg.com благодари на читалище „Съединение-1923“ в с. Бърдарски геран за помощта и всеотдайната работа по съхраняване на паметта за банатските българи.

Подобни статии