Еврокомисарят по Кохезионната политика Елиза Ферейра на среща с директорите на затварящите мини в Мегалополис, Гърция, 22.03.2024 г. / снимка: Мариана Гомилева
България е на път да догони държавите, които получиха средства от Фонда за справедлив преход (Just transition fund – JTF). Той цели смекчаване на неблагоприятните последици от климатичния преход и подпомага най-засегнатите територии и работници след преустановяване добива на въглища. С целевата финансова подкрепа, която се осигурява чрез този фонд на Европейската комисия се осигурява балансиран социално-икономически преход.
Около 190 млн. лева бяха вече загубени от страната ни заради забавянето на териториалните планове през втората половина на 2022 г. въпреки изготвените проекти. Напрежението сред миньори и енергетици породи протести и Правителството на България се изправи пред необходимостта от правилно комуникиране на значението на Фонда за справедлив преход.
Затова тази тема изисква широко разясняване и е важна за всички региони в страната ни.
Значение на Фонда за справедлив преход (Just transition fund – JTF)
От 24-ти юни 2021 г. е създаден Фонд за справедлив преход (Just transition fund – JTF) за намаляване на неблагоприятните последици от климатичния преход. Необходимо условие за отключване на средствата по него е разработването на териториални планове за справедлив преход (ТПСП) с хоризонт до 2030 г. Тези планове са за териториите, които ще са най-потърпевши от въглищния преход в следващите години. В плановете се посочват начините за най-ефективно преодоляване на социалните, икономическите и екологичните предизвикателства в конкретните региони.
Това означава, че фондът подпомага инвестициите в малки и средни предприятия, създаването на нови фирми, научни изследвания и иновации, възстановяването на околната среда, чистата енергия, повишаването на квалификацията и преквалификация на работници, помощта за търсене на работа, както и трансформацията на съществуващите въглеродно интензивни съоръжения. Чрез фонда се мобилизират инвестиции в размер на близо 30 млрд. евро. Важно е тези инвестиции да водят до съществено намаление на емисиите и защита на работните места. Достъпът до средства зависи от това, дали държавите-членки на ЕС се ангажират да постигнат неутралност по отношение на климата до 2050 г.
Еврокомисарят Елиза Ферейра на среща с миньори от затварящите мини в Мегалополи, Гърция / снимка: Мариана Гомилева
Каква е ситуацията в България
„Преходът се случва вече в много държави, а България е сред страните, при които въглеродното замърсяване на единица продукция е изключително високо – над три пъти повече от средното в ЕС.“, отбеляза миналата година еврокомисарят по кохезионната политика и реформите, Елиза Ферейра. В края на март тази година, на въпрос на СЕВЕРОЗАПАЗЕНАБГ, по време на посещението на Ферейра в гръцкия минен комплекс Мегалополи, тя подчерта, че страната ни не бива да отлага реализирането на проекти за намаляване на последиците от затварянето на мини, защото:
Имаме възможността да финансираме нови дейности и да преустроим въглищните региони и по-напред във времето, но сме ограничени от календара на двата ни основни източника на финанси. Единият има същото планиране във времето като Кохезионния фонд и средствата от него трябва да се използват до 2027 или до 2029 година. Другият източник на финанси идва от международно допълнително кредитиране, което увеличава наличните финанси. Но си има ограничения. Част от фонда трябва да бъде използвана до 2026 г. Но напомням отново – това не са пари за затваряне на мини. Това са средства за разкриване на нови работни места, за отварянето на нови производства, за преобразуването на въглищните региони, за да могат те да предложат добри условия за привличането на нови работни места и млади семейства, като цяло да създадат възможности за работа. Също така да преквалифицират и обучат хората, които искат тези нови работни позиции. Това е нещото за което говорим! Но сме ограничени от календара в използването на тези два източника за финансиране, които идват от международни споразумения, от Европейската комисия и от страните членки.
Ето оригиналът на английски език:
В края на миналата година Европейската комисия одобри териториалните планове на страната ни и отпуска 1,2 млрд. евро (2,3 млрд. лева) за отказа на България от използване на въглища. Така се наредихме по насочени средства веднага след Полша, Германия, Румъния и Чехия. По-голямата част от парите към България са предназначени за проекти в трите въглищни региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник, които ще са след най-засегнатите от прехода към неутралност на климата.
Към момента България работи по 13 проекта в областта на прехода към чиста икономика чрез Инструмента за техническа помощ. С евросредствата в следващите шест години ще бъдат финансирани различни дейности, сред които създаване на възможности за заетост за повече от 15 хил. души, рехабилитацията на 2190 хектара земя с цел развитие на промишлени зони и изграждане на мощности за възобновяеми енергийни източници.
Плановете предвиждат и финансиране на мерки за енергийна ефективност с фокус върху уязвими домакинства, развиване на индустриални паркове и зони и като цяло за подкрепа за диверсифицирането на икономиката чрез нови предприятия.
Още за Фонда за справедлив преход, може да видите ТУК.
репортер: Мариана Гомилева (Мегалополи, Гърция, 22.03.2024)