Видинската синагога е построена през 1894 г. на мястото на предишен храм разрушен по времето на руско-турската Освободителна война (1877-1878). Строежът е осъществен предимно с дарения на местната еврейската общност. Видинската синагога е втората по големина след храма в София.
Храмът се намира в близост до крепостта Баба Вида. По архитектурен план сградата е напълно симетрична, с правилна форма от типа 3-корабна 1-апсидна базилика, с притвор, галерии и 4 кули. Вътрешните размери на молитвената зала са 21 на 10 м. Построена е по подобие на синагогата в Будапеща. Оцветеният в синьо, червено и бронз олтар е дело на чешкия скулптор Макс Верих, който по това време работи и преподава във Видин. Дървеният материал е доставен от Румъния и Унгария, а по-голямата част от мебелировката е поръчана от Австрия.
Интериорът е впечатлявал със своят колорит и богата орнаментика. Олтарът е поставен върху подиум в апсидата. Предполага се, че имитира архитектурата на древноеврейски храм с централна част, арки, колони и две кули. Над олтара е изобразен символът на Слънцето.
Главната фасада някога е била наистина внушителна. Решена с издаден напред черен обем и две странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка сплетена във формата на звездата на Давид украсявала центъра на аркадата. Четирите странични кули с арковидни прозорци, събрани по двойки имали цветни стъкла и фина декоративна решетка.
Във входа на храма били монтирани две плочи от бял мрамор, на които на иврит били изписани имената на видинските евреи, дали живота си за свободата на България – от опълченците в Освободителната война до воините, загинали в Първата световна.
За съжаление в средата на XX век синагогата изгубва своята религиозна функция. През 1948 за новата държава Израел заминават близо 1200 видински евреи, а синагогата е предадена за стопанисване на община Видин. През 1950 г. молитвеният дом е превърнат в склад и постепенно великолепната сграда загубва блясъка си. През 1986 г. по препоръка и със средства от тогавашния Комитет за култура започва реставрация на храма, който днес е със статут на паметник на културата. Поради чудесната акустика на сградата видинчани възнамерявали да я използват за изнасяне на симфонични концерти. През 1991 г. ремонтните дейности са спрени, а имотът е върнат в активите на малобройната вече еврейска общност в града.
Днес видинската синагога продължава да е в окаяно състояние и макар преди години да беше обявено, че са намерени средства за нейната реставрация, разрухата й се задълбочава. И блясъкът й си остава само в миналото.
Invalid Displayed Gallery