Снимка: www.novini.bg
Кула се намира на 32 км югозападно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия и е третият по големина град в областта след Видин и Белоградчик. Градът дължи името си на античната кула, издигаща се в самия му център.
През 70-те години на XIX век унгарският етнограф и археолог Феликс Каниц за пръв път споменава местонахождението на крепостта Кастра Мартис. След години съвременната наука потвърждава неговата хипотеза.
След завоюването на земите между Стара планина и Дунав през I век и включването им в провинция Мизия, римляните започват изграждането на Дунавския лимес(границата на римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която съставлявала външния отбранителен щит). Главен център в областта билград Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) на 2 км от днешното село Арчар. По това време в Бонония (Видин) било разположено малко военно поделение.
Предполага се, че крепостта Кастра Мартис е построена от император Диоклециан в края на III и началото на IV век с предназначението да охранява пътя от Бонония до Сингидунум (Белград). През 377 г. през крепостта преминал с отрядите си император Грациян на път за Тракия, а през 408 г. крепостта за кратко е превзета от хунския вожд Улдис. През V век укреплението е възстановено от император Юстиниан I (527-565), но двайсетина години по-късно отново е разрушена в следствие на аварските нашествия. Столетия по-късно укреплението е използвано от българите за отбраната на Видинското царство.
Кастра Мартис е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в центъра на град Кула. Археологическите проучвания сочат, че крепостта е изградена от две части – кастел и квадрибургий (квадратно укрепление с размери 40х40 метра и четири кръгли кули с диаметър 12.5 метра). Южно от квадрибургия е бил разположен армейският лагер. Вероятно по времето на Константин Велики (306 – 337) и неговите наследници той е бил обграден от дебели стени по 4 метра.
Стените на квадрибургия са запазени средно на височина от 2 метра над нивото на пода, а югоизточната кула е запазена до внушителните 16.30 м. В укреплението е можело да се влезе само от южната страна, където е разположена портата му. Вероятно в края на IV в., охраната на портата е била подсилена с изграждането на още една по-тясна стена с отстояние 3.30 м от първата.
През портата се влиза в открит двор със стълба, която отвеждала до бойната платформа на крепостните стени. Те се издигали на 10 м височина и са завършвали с тесни бойници. Същата стълба отвеждала и до втория етаж. Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец. Около двора са разположени двуетажни помещения вероятно принадлежали на коменданта на Кастра Мартис. Обширното помещение северно от двора е изпълнявало по-особени функции. Предполага се, че там са се съхранявали бойните знамена на войската и се е събирал командният състав.
Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули и се разпростира на 15.5 дка. При изграждането планът му бил съобразен с характера на терена и в вече съществуващия квадрибургий. Северозападно от крепостта са открити основите на римска баня.