Начало История Създаването на в-к „Будилник“ от Христо Ботев

Създаването на в-к „Будилник“ от Христо Ботев

от Mariana Gomileva
372 преглеждания

На 1 май 1873 г. Христо Ботев започва издаването на втория си самостоятелен сатиричен вестник „Будилник“. Карикатурите в него са идейно и текстово внушени от Ботев. Те са дело на полския художник Хенрих Дембицки, приятел на Ботев и революционерите от кръга на „младите“. По време на издаването на вестника Ботев живее в стая на тавана на печатницата на Любен Каравелов в Букурещ.

Във вестник „Будилник“ Ботев публикува най-добрите си фейлетони. някои от известните му фейлетони, като „O, tempora! O, mores!“ и „Това ви чака!“, както и стихотворенията „Защо не съм…?“, „Гергьовден“ и „Патриот“.

Редакторът на в. „Будилникъ“ Христо Ботюв Петков с невероятен усет е предугадил някои европейски политико-научни тенденции по отношение българщината, които са целяли заместването на наличното знание за миналото и замяната му с „нови“ такива знания, както и налагането им в българското научно и образователно дело. Много оригинално и навреме е запалена една „сигнална лампичка“, която да подскаже на българския читател за предстоящата „научна атака“ от Виенската академия. В този смисъл и заглавието на вестника е много на място – „Будилникъ“ – да буди българина и да го държи буден и готов за борба в защита на своето си.

Виенската академия и българските професори в карикатура от Христо Ботев

В същото време бъдещия бай Иречек, а към 1873 г. още само студентът Константин Иречек, подостря молива, с който ще напише „История на българите“, че те не си я знаяли. Не са я знаели такава, каквато Виенската школа я е творила няколко века, а само такава, каквато са им я казвали дедите и е пишело в техните си книги – на св. Паисий, Поп Йовчо, Спиридон Габровски, Христаки Павлович, Георги Раковски, Гаврил Кръстевич и др. 

Ето и фейлетонът на Христо Ботев, публикуван в първия брой на в. „Будилникъ“, озаглавен „O, tempora! O, mores!“:

Букурещ, 1 майя

„O, tempora, o, mores!“ (бел. р. О, времена! О, нрави!) Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре, свиня или вол; и не се сърди — дору още се радва, кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но иди и речи такава дума на нашите, например (ний се с примери ще говорим) литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочии раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта. Музикословеснейшият господин Пишурка, за честта на музите и на неговата „госпожица правда“ и „мадам кудкудячка“ ще те повика на дуел или, поетически да кажа, на полето на честта. Мудроглупейшите и изряднейшите последователи на нашия Сумароков (нека се не сърди г-н Войников, че му дадохме това име. Сумароков е малко по-долен поет от великия Тредяковски) — почтените господа Пърличев, Сапунов, Пискюллиев, Оджаков, Станчов, Фингов, Деребеев (уху!), щурците на Блъсковото училище за мишките и сички нищи духом и богати глупостию, — сичките ще те потеглят, щеш не щеш, на съд пред парнаските богове, дето, разбира се, председателствува философът с дългите уши; а други, за кои истината не е тъй тежка и горчива, сир. онез табан суратларъ (бел.р. дебелооки), на които и в очите да плюеш, те ще казват, че е божа росица — каквито са благородните напр. х. Иванчо Пенчович ефенди, Христо Арнаудов ефенди, Никола Генович ефенди, сладкото перо Михайловски, учителската фабрика Груев, синът на Мита Патката — Павлов, сиамските братя Балабанов и Овчов, букурещката „Добродетелна дружина“ за обиране на умрелите и все и вся дебелокожа породица и чорбаджийска — всички ще кажат: „Оставете тоз чапкънин; човек без работа, заловил се да ни гложде цървулите и да маскари пречистите ни лица, създадени по образу и подобию божию.“ А! Незлобливи пиленца, гълъбчета, славейчета и теленца! „Будилникът“ не ще бъде тъй глупав, защото не му е изпила още кукувица ума като на „Звънчатий Глумча“ (Глупчо трябвало да се каже), и тъй безбожен като покойния „Тъпан“, та да унижава умните, полезните и трудолюбивите животни с вас, подвижници на пищеварението. „Тъпанът“ беше омаскарил веднъж една магарица, като казваше, че тази почтена майка родила букурещките български нотабили; но затуй и господ го наказа, та нема рахат и на оня свят. „Будилникът“, който знае, че страхът от бога е начало на премъдростта, а почетта към старите начало на добродетелта, ще се пази като от огън от такива неща — да унижава животните. Неговата програма ще бъде: да гуди сяко нещо на мястото му и сичко да краси с боите му. А ако има нещо общо между споменатите в тая молитва раби божии и животни, то българският зоолог и доктор (ъ-хъ! доктор ами?) Начо Планински, който беше написал едно време „Зоология за българите“, нека се потруди да реши тази велика задача, този всемирен вопрос, та на Куковден, когато се напечати тази книга, да види ученият свят какво ще рече: „Зоология за българите“. Дотогава ний ще се препираме, че нито Генович, нито Найденов имат нещо общо с животните и с човека. И наистина какво общо напр. между занятията на магарето и работата на ефендето и черибашият? Философът с дългите уши носи на гърба си: дърва, вода, брашно, хора, и с това принася голяма полза, а ефендето издава органа на шпионите „Турция“, а черибашият — органа на идиотите „Правото“ и с това приносят вреда; философът върши само онова, що може, а черибашият сичко, що не може; магарето никога не лъже, а ефендето го е срам да каже някога право; магарето пости и затова ще отиде в християнския рай, Генович яде пилаф и ще отиде в кочината на Мохамеда — а чери-башият (бел. р. главатар на цигани), който в турско село държи рамазан, а в българско яде сланина, той на оня свят ще яде от коритото на Гилдебранда (Германският поет Хайне видял на оня свят, че папа Григорий VII ядял из едно корито човешки лайна. (б.а. — Х.Б.)

А-ха, има едно нещо, за кое, ако се улови българският зоолог, ще може да обори мнението ни. То не е тъй важно, та можехме да го премълчим, но „понеже обаче сърцето ми плаче за моя народ“, както казва г-н Великсин в едно стихотворение, ще го кажем: юларят! Юларят и самарят! „Звънчатий Глумчо“, вместо да говори глупости, добре би сторил да прикачи юларя на ефендето, а самаря на черибашият, па хайде като сюрюджия (бел. р. който подкарва стадата) на изложбата във Виена, та да видят и европейците какви стоки има българският народ, когото едни наричат „немци на юг“, други — „английци на восток“, а той не е друго освен вол в хомот, роб на бръснатата глава и на калимавката, роб и сам на себе си.

През този период Христо Ботев превежда руски учебник по аритметика, но вмъква в него политически коментари и книгата е унищожена, след като е отпечатана в Пловдив.

На 1 май 1873 г., когато излиза първият брой на в. „Будилник“, се навършват точно 4 години откакто друг наш знаменит възрожденец Васил Левски е започнал втората си обиколка из България, по време на която създава революционни комитети (1969 г.). На 20 май 1873 г., след бр. З вестник „Будилник“ спира по липса на средства. Той продължава обаче да е идеен автор на карикатури. Повече за тях можете да прочетете тук.

Близо 150 години след издаването си, вестник „Будилник“ продължава да събужда патриотизъм и е вдъхновило учениците от българската общност в Испания да имат свой вестник със същото име.

 

Източници: bghistoryanalysis. blogspot.com и др.

Подобни статии