Начало История Приключенията на видински пътешественик по света през 20 век – част II

Приключенията на видински пътешественик по света през 20 век – част II

от Mariana Gomileva
794 преглеждания

Преди няколко години краеведът от видинско Рачо Миланов, който отдадено изследва северозапазените съкровища на нашия край, в сайт за продажба на антикварни предмети попада на интересна находка – стара картичка със снимка на трима бедно облечени мъже и надпис H. J. M. Nikoloff. На немски език под снимката е написано, че учител от Видин за 3 години и 9 месеца е изминал общо 62 000 км., пътувайки по пътищата на Европа и Африка.

Ето какво споделя Рачо: „До този момент името на Николов – вероятно първият българин, тръгнал на околосветско пътешествие – беше съвсем непознато и тази картичка породи много въпроси. Кой е този видински учител, осмелил се да тръгне пеша и без пари по света? Какъв е маршрутът му и кои страни е посетил по време на това пътуване? Успял ли е да се върне в България и каква е съдбата му? За съжаление, тези въпроси остават без отговор и до днес. След няколко годишно търсене и преглеждане на множество стари вестници от десетки страни, успях да разбера само приблизително маршрута, по който се е движил пътешественикът и да добавя към намерената още две картички с различни негови снимки, но с аналогичен текст на обратната страна. Споделям това, което успях да открия до момента, подредено в хронологичен ред…“

Тук може да прочетете ЧАСТ ПЪРВА

Ето продължението:

Пътуването на Николов от запад на изток през Съединените щати е отразено частично в пресата на градовете, през които преминава.

“The Butler Weekly Times” от 28 май 1908 г. съобщава за преминаването му през Сейнт Луис, Мисури:

„Гъста черна брада, скриваща лицето и дълга коса, достигаща до талията има Николов, учител от Видин, България. Той започва своето пътуване с двама приятели, но те са убити… После с други спътници прекосява пустинята Сахара за 68 дена. Николов е пътешествал по Африка и Азия, посещавайки главните градове. С параход той достига до Виктория, откъдето пристига в Сиатъл и от там пеша продължава до Сейнт Луис. Тук той ще почива няколко дена.“

Издаваният на полски език „Dziennik narodowy“ пък информира на 2 юли за преминаване на Николов през Питсбърг:

„Необикновен пътешественик премина през нашия град. Той е 61-годишният българин Николов, който пътува от запад на изток пеша из целия свят. Той тръгнал на това пътешествие от Видин, България, през 1900 г., и възнамерява да прекара още седем години в това пътуване. Тук в Питсбърг, както и във всички други градове, старикът дойде в кабинета на кмета, за да удостовери в книгата си, че е минал през град Питсбърг. Той е скитал из Турция и различни азиатски страни и в момента пътува от Сан Франциско до Ню Йорк, откъдето ще замине до Европа и през Германия, Полша и Австрия до родината си България. В кметството той каза, че баща му е жив и е на 115 години, а дядо му е починал на 140 години. (Трябва да му повярвате, защото е трудно да го проверите лично.)“

В столицата Вашингтон Николов пристига през юни. Той не успява да се срещне с президента Рузвелт, но все пак е приет от представител на официалните власти. За това съобщава вестник „The Washington Times” в броя от 26 юни със заглавие „Пътешественик по света посещава Вашингтон“ и подзаглавие „Гимназиалният учител Николов от България има по-голяма брада от всички в Канзас“:

„Х. Дж. М. Николов от Видин, България, посети днес сградата на Областта, за да получи подписа на човек от градските власти в книга, удостоверяваща че е бил във Вашингтон. Учителят пътува по света. Той не говори английски, но носи картички с текст за целта на пътуването си.

Учителят има набор от мустаци, които биха му осигурили номинацията и награда от всеки конкурс. По красотата и лукс те нямат подобни и могат да накарат полк. Дж. Хам Луис да позеленее от завист. Д-р Уилям Тиндъл, секретар на Съвета, засвидетелства с подпис факта на присъствието на учителя във Вашингтон, добавяйки към това печат на Окръга и изявлението, че пътникът изглежда в много добро здраве.

Подписи на различни общински служители в цялата страна и в Европа потвърждават изявленията на учителя за пътуването му по света. Той несъмнено може да разкаже много интересни неща, но те могат да бъдат разбрани само чрез преводач.

Чарлз Си Роджърс, офицер от Окръга, след като разгледа лицевата украса на учителя, е готов да се обзаложи, че ако той някога посети Канзас, тамошните ще го задържат и няма да му позволят да напусне щата, освен ако не стане член на Камерата на представителите или Сената.“

В началото на месец юли Николов пристига в крайната точка на своето пътуване в Съединените щати – Ню Йорк. От този град на 2 юли той изпраща пощенска картичка до България със следното съдържание:

„От Александр Николов, видинлия

Ню Йорк 2.07.1908 г.

Г-ну Ив. Ев. Гешов

ул. Цар Освоб., София, Bulgaria, Europa

Краткият текст съдържа важна информация – името на смелия пътешественик е Александър и вероятно съкращението H.J.M. което е поставяно пред фамилията Николов на пощенските картички е някаква титла или звание. Получателят Иван Евстатиев Гешов е виден български финансист, учен и политик, лидер на Народната партия, избиран за народен представител, председател на Народното събрание, министър-председател на България. Тъй като в текста няма никакво лично съобщение, може би в случая пътешественикът се обръща към Гешов като към учен и председател на Българската академия на науките, за да го информира за местоположението си. Това поражда надеждата, че е възможно такива картички да са изпращани до България и от други места, посетени от Николов, които може би се намират в архива на Гешов, съхраняван в БАН. Ако се открият, те биха дали точна представа за изминатия път от видинския учител.

Съобщение за пристигането на Николов в Ню Йорк помества на 16 юли 1908 г. вестник „Jamestown weekly alert“:

„Неотдавна Х. Дж. М. Николов пристигна в Ню-Йорк след приятно едномесечно пътуване пеша от Чикаго. Той е официален царски представител и пътешества по всички страни и изучава всички народи. Той предизвика сензация, когато с преводача си пристигна до хотел Валдорф Астория. Мустаците и брадата на Николов, макар че тридесет и две години не са виждали бръснар, не приютяват нито едно птиче гнездо. Николов казва, че баща му е на 118 години, майката на 114, а брат му е деветдесет годишен. Дядо му, на 140 години, смята да поживее още 25 години.

Пленен от бандити за откуп в Занзибар, избегнал отравяне чрез питейната вода от своята охрана, хранил се със змии след това, арестуван и освободен от турски войници, приеман на аудиенция от императрицата на Китай и императора на Япония – тези и много други интересни неща за записани в неговата книга. Вече осем години той пътува като царски представител.“

Последното (засега) по дата съобщение за Николов, което открих, е от 10 април 1909 година. То е поместено в английския всекидневник „Yorkshire Telegraph and Star“ и гласи:

Българският скитник по света

В телеграма от Санкт Петербург се съобщава, че българин на име Николов току-що е пристигнал пеша в Техеран от Рещ (Rescht – град в Иран, б.а.). Той започва пътуването си през 1900 г. и очаква да го приключи през 1915 г. Той твърди, че за петнадесет години ще измине 200 000 километра (120 000 мили). Вече е изминал 117 000 километра в Европа, Африка, Централна и Южна Азия и Северна Америка.

От Техеран той ще продължи към Северна Азия, включително Сибир, Китай, Манджурия и Монголия. Той ще посети светите места в Азия и за да получи достъп до гроба на Мохамед е приел мохамеданската вяра.

Николов, който е на шейсет години, е мъж със слаба фигура, с много буйна коса. Той се радва на постоянно добро здраве и обичайната му дневна разходка е около 22 мили.“

Обобщени, откритите досега сведения за видинския пътешественик, поместени в различните европейски и американски издания, изглеждат така:

Александър Николов е учител от Видин. Роден е около 1847 година. Твърди, че е от семейството на дълголетници – дядото, баща му и майка му са далеч над 100 години. Женен е и има единадесет деца и девет внуци, като един от синовете му е лекар, а друг е капитан. Има добро образование и знае няколко езика. През 1903 година започва пътуване по света, което предприема пеша и без пари. Препитава се чрез продажба на пощенски картички със своя снимка, на които на няколко езика е записал целта си – изучаване природата, порядките и обичаите на народите по света. Със себе си носи книга, в която събира подписи и печати от официалните власти в местата, които посещава. След като преминава през редица страни от Европа, през 1905 година се озовава в Испания, където поради липса на средства прави опит са самоубийство. Продължава пътуването си, като преминава в Мароко, където са убити двамата му спътници. Преодолява пустинята Сахара за 68 дена и след редица трудни моменти се озовава в Азия, където е приет на аудиенция от императрицата на Китай и императора на Япония. В началото на 1908 г. пристига с кораб в град Сиатъл, на западното крайбрежие на Съединените щати. Пресича страната от запад на изток и на 26 юни посещава столицата Вашингтон, а на 2 юли е вече в Ню Йорк. През 1909 година отново е в Азия – в Техеран, столицата на Иран. Плановете му са да посети светите места за мюсюлманите и да продължи към Сибир, Монголия и Китай. Тук следите му се губят…

За съжаление, не успях да открия никакви сведения за Александър Николов във Видин. Не е ясно и какво се крие зад инициалите H. J. M., изписвани пред името му. И разбира се, остава главната въпросителна – как е завършило това пътуване на видинския учител по света.

 

 

 

 

Подобни статии