Начало Забавления Приключенията на видински пътешественик по света през 20 век – част I

Приключенията на видински пътешественик по света през 20 век – част I

от Mariana Gomileva
1501 преглеждания

Видинският учител, пътуващ пеша по света / снимка: архив Рачо Миланов

Духът на пътешественика не може да бъде пречупен от никакви времеви и пространствени граници. Жаждата да пътуваме и опознаваме света е поставяла в най-интересни ситуации много велики пътешественици.

Рачо Миланов, който е отдаден на родолюбивото издирване и съхраняване на ценни исторически находки за района на Видин е направил невероятно изследване на приключенията на един видински учител, който вероятно е първият българин тръгнал да обикаля света, в началото на миналия век. Ето първата част от любопитното пътуване по стъпките на учителя Николов:

Преди няколко години в сайт за продажба на антикварни предмети попаднах на интересна находка – стара картичка със снимка на трима бедно облечени мъже и надпис H. J. M. Nikoloff. На немски език под снимката беше написано, че учител от Видин за 3 години и 9 месеца е изминал общо 62 000 км., пътувайки по пътищата на Европа и Африка. На гърба пък имаше текст на френски, английски, немски и италиански със следното съдържание:

„Пътешественик, обикалящ пеша около света

Единствената цел на моето пътешествие е да изучавам природата, както и порядките и обичаите на обитателите на страните, през които преминавам. Предприех това пътешествие без пари, разчитайки единствено на помощта на почтени хора. Тази картичка с моя портрет ще служи за спомен от моето посещение във вашата страна.

1903 г. Моето пътешествие ще приключи през 1915 г.

  1. J. M. Nikoloff

Учител във Видин (България)“

До този момент името на Николов – вероятно първият българин, тръгнал на околосветско пътешествие – беше съвсем непознато и тази картичка породи много въпроси. Кой е този видински учител, осмелил се да тръгне пеша и без пари по света? Какъв е маршрутът му и кои страни е посетил по време на това пътуване? Успял ли е да се върне в България и каква е съдбата му? За съжаление, тези въпроси остават без отговор и до днес. След няколко годишно търсене и преглеждане на множество стари вестници от десетки страни, успях да разбера само приблизително маршрута, по който се е движил пътешественикът и да добавя към намерената още две картички с различни негови снимки, но с аналогичен текст на обратната страна. Тук споделям това, което успях да открия до момента, подредено в хронологичен ред.

На 29.11.1905 г. испанските вестници „La Correspondencia de Espana“ и „El Imparcial“ съобщават за инцидент, станал предния ден във Валядолид:

„Български гражданин на име Николов, след като изпива чаша коняк в кафене „Калдерон“, се намушква три пъти в областта на сърцето, произнасяйки „Сбогом, Испания!“. Той е откаран в болницата в много тежко състояние. В един момент на съзнание той заявява, че има съпруга, единадесет деца и девет внуци. Един от синовете му е лекар, а друг е капитан. Той също така казва, че е богат, но обикаля света без пари, изучавайки народите и обичаите им, а средства получава от продажба на пощенски картички с неговия портрет. Започнал е своето пътуване през 1903 г. и планира да го завърши през 1913 г. Пътувал е из цяла Франция и Италия и част от Испания. Във Валядолид е пристигнал на 21-ви. Сега този акт, чийто мотив изглежда е липсата на средства, ще му попречи. Той умира.“

И така, от това съобщение става ясно, че Николов е тръгнал през 1903 г. от България на запад, преминал е през Италия и Франция (вероятно е обиколил и други европейски страни) и през 1905 година е достигнал до Испания, където, поради липса на средства, е посегнал на живота си. Успял е обаче да преодолее тази криза, защото следващата му спирка е Мароко, след което е продължил пътуването си през Африка и Азия. За това се разбира от публикации в американски вестници, съобщаващи за пристигането му през януари 1908 г. в граничещия с Канада град Сиатъл, разположен на брега на Тихия океан. От Сиатъл Николов продължава на юг, в посока към Сан Франциско, преминавайки през щата Орегон. За това съобщава вестник „Daily East Oregonian“ в броя си от 30 януари 1908 г. в статия със заглавие „Пеша по света“:

„Губернаторът Чемберлейн, кметът Роджерс и други високопоставени лица ще имат удоволствието да стиснат ръката на Х. Дж. М. Николов, българин, пътуващ по участък от това, което може да се нарече най-дългата разходка в света. Той пристигна вчера в Сейлъм (Salem – столицата на щата Орегон, б.а.), идвайки от Портланд. Неотдавна той се добра до Сиатъл на японския лайнер Тонга Мару, след сблъсък с многобройни опасности в продължение на повече от четири години, през които вижда убити от тълпата в Мароко двама свои другари, преминава на своите 61 години много страни в Европа, Африка и Азия, издържа на глад и студ през опасни планински проходи, преброжда пустини – винаги пътувайки пеша. Той се надява да се завърне в родината си през 1915 г., където ще бъде човекът с най-обширни знания за навиците и обичайте на народите по света, защото ще останат много малко места – цивилизовани или не – през които няма да е преминал по време на своето грандиозно пътуване.

Много държавни глави, с корона или без, са оставили автографите си в голямата книга, която г-н Николов носи със себе си, като доказателство за това, че той действително е посетил местата, за които разказва. Българинът ще остане в Сейлъм за няколко дни и след това през Сан Франциско ще се отправи на изток. Когато пристигне във Вашингтон, той ще потърси и подписа на президента Рузвелт за своята книга.

След Съединените щати Николов възнамерява да отиде в Южна Америка. Той не само изучава човешката природа, нравите и обичаи, но също е ентусиазиран търсач на нови и редки форми от растителния живот. Казват, че неговите научни постижение са забележителни. Той е добре образован човек и владее няколко езика, сред които обаче не е английският.“

Вестник „The Daily News“, издаван в съседния на Сиатъл канадски град Ню Уестминстър (сега част от мегаполиса Ванкувър), помества на 4 март 1908 г. статия за Николов, позовавайки се на съобщенията на американските вестници. Към написаното от „Daily East Oregonian“ тук е добавен и текст, съдържащ нови сведения за пътешествието:

„Когато г-н Николов започва своето дълго пътуване, негов спътник е българинът Д. Стефанов. По-късно Алберт Берто, италианец, се присъединява към двойката. Именно в Мароко, на 7 март 1906 г., тези двама мъже са убити. Пътуващите са били гости на султана на Мароко, както показват големия брой автографи в книгата, и са вярвали, че могат да се появяват по улиците облечени по европейски, в тази страна, където родната мохамеданска носия е универсално правило. Но когато Берто и Стефанов се появяват така, тълпа се нахвърля върху тях и, по думите на Николов, „буквално наряза двамата мъже на парчета с ножове“. След това на Николов е даден личен паспорт, подписан от султана, позволяващ пътуването му навсякъде в Мароко.

Николов пътува практически без средства, живее просто и печели пари, колкото може. Той принадлежи към Българската революционна партия.“

 Очаквайте скоро втора част…

Подобни статии