Видинският учител, пътуващ пеша по света / снимка: архив Рачо Миланов
Духът на пътешественика не може да бъде пречупен от никакви времеви и пространствени граници. Жаждата да пътуваме и опознаваме света е поставяла в най-интересни ситуации много велики пътешественици.
Рачо Миланов, който е отдаден на родолюбивото издирване и съхраняване на ценни исторически находки за района на Видин е направил невероятно изследване на приключенията на един видински учител, който вероятно е първият българин тръгнал да обикаля света, в началото на миналия век. Ето първата част от любопитното пътуване по стъпките на учителя Николов:
Преди няколко години в сайт за продажба на антикварни предмети попаднах на интересна находка – стара картичка със снимка на трима бедно облечени мъже и надпис H. J. M. Nikoloff. На немски език под снимката беше написано, че учител от Видин за 3 години и 9 месеца е изминал общо 62 000 км., пътувайки по пътищата на Европа и Африка. На гърба пък имаше текст на френски, английски, немски и италиански със следното съдържание:
„Пътешественик, обикалящ пеша около света
Единствената цел на моето пътешествие е да изучавам природата, както и порядките и обичаите на обитателите на страните, през които преминавам. Предприех това пътешествие без пари, разчитайки единствено на помощта на почтени хора. Тази картичка с моя портрет ще служи за спомен от моето посещение във вашата страна.
1903 г. Моето пътешествие ще приключи през 1915 г.
- J. M. Nikoloff
Учител във Видин (България)“
До този момент името на Николов – вероятно първият българин, тръгнал на околосветско пътешествие – беше съвсем непознато и тази картичка породи много въпроси. Кой е този видински учител, осмелил се да тръгне пеша и без пари по света? Какъв е маршрутът му и кои страни е посетил по време на това пътуване? Успял ли е да се върне в България и каква е съдбата му? За съжаление, тези въпроси остават без отговор и до днес. След няколко годишно търсене и преглеждане на множество стари вестници от десетки страни, успях да разбера само приблизително маршрута, по който се е движил пътешественикът и да добавя към намерената още две картички с различни негови снимки, но с аналогичен текст на обратната страна. Тук споделям това, което успях да открия до момента, подредено в хронологичен ред.
На 29.11.1905 г. испанските вестници „La Correspondencia de Espana“ и „El Imparcial“ съобщават за инцидент, станал предния ден във Валядолид:
„Български гражданин на име Николов, след като изпива чаша коняк в кафене „Калдерон“, се намушква три пъти в областта на сърцето, произнасяйки „Сбогом, Испания!“. Той е откаран в болницата в много тежко състояние. В един момент на съзнание той заявява, че има съпруга, единадесет деца и девет внуци. Един от синовете му е лекар, а друг е капитан. Той също така казва, че е богат, но обикаля света без пари, изучавайки народите и обичаите им, а средства получава от продажба на пощенски картички с неговия портрет. Започнал е своето пътуване през 1903 г. и планира да го завърши през 1913 г. Пътувал е из цяла Франция и Италия и част от Испания. Във Валядолид е пристигнал на 21-ви. Сега този акт, чийто мотив изглежда е липсата на средства, ще му попречи. Той умира.“
И така, от това съобщение става ясно, че Николов е тръгнал през 1903 г. от България на запад, преминал е през Италия и Франция (вероятно е обиколил и други европейски страни) и през 1905 година е достигнал до Испания, където, поради липса на средства, е посегнал на живота си. Успял е обаче да преодолее тази криза, защото следващата му спирка е Мароко, след което е продължил пътуването си през Африка и Азия. За това се разбира от публикации в американски вестници, съобщаващи за пристигането му през януари 1908 г. в граничещия с Канада град Сиатъл, разположен на брега на Тихия океан. От Сиатъл Николов продължава на юг, в посока към Сан Франциско, преминавайки през щата Орегон. За това съобщава вестник „Daily East Oregonian“ в броя си от 30 януари 1908 г. в статия със заглавие „Пеша по света“:
„Губернаторът Чемберлейн, кметът Роджерс и други високопоставени лица ще имат удоволствието да стиснат ръката на Х. Дж. М. Николов, българин, пътуващ по участък от това, което може да се нарече най-дългата разходка в света. Той пристигна вчера в Сейлъм (Salem – столицата на щата Орегон, б.а.), идвайки от Портланд. Неотдавна той се добра до Сиатъл на японския лайнер Тонга Мару, след сблъсък с многобройни опасности в продължение на повече от четири години, през които вижда убити от тълпата в Мароко двама свои другари, преминава на своите 61 години много страни в Европа, Африка и Азия, издържа на глад и студ през опасни планински проходи, преброжда пустини – винаги пътувайки пеша. Той се надява да се завърне в родината си през 1915 г., където ще бъде човекът с най-обширни знания за навиците и обичайте на народите по света, защото ще останат много малко места – цивилизовани или не – през които няма да е преминал по време на своето грандиозно пътуване.
Много държавни глави, с корона или без, са оставили автографите си в голямата книга, която г-н Николов носи със себе си, като доказателство за това, че той действително е посетил местата, за които разказва. Българинът ще остане в Сейлъм за няколко дни и след това през Сан Франциско ще се отправи на изток. Когато пристигне във Вашингтон, той ще потърси и подписа на президента Рузвелт за своята книга.
След Съединените щати Николов възнамерява да отиде в Южна Америка. Той не само изучава човешката природа, нравите и обичаи, но също е ентусиазиран търсач на нови и редки форми от растителния живот. Казват, че неговите научни постижение са забележителни. Той е добре образован човек и владее няколко езика, сред които обаче не е английският.“
Вестник „The Daily News“, издаван в съседния на Сиатъл канадски град Ню Уестминстър (сега част от мегаполиса Ванкувър), помества на 4 март 1908 г. статия за Николов, позовавайки се на съобщенията на американските вестници. Към написаното от „Daily East Oregonian“ тук е добавен и текст, съдържащ нови сведения за пътешествието:
„Когато г-н Николов започва своето дълго пътуване, негов спътник е българинът Д. Стефанов. По-късно Алберт Берто, италианец, се присъединява към двойката. Именно в Мароко, на 7 март 1906 г., тези двама мъже са убити. Пътуващите са били гости на султана на Мароко, както показват големия брой автографи в книгата, и са вярвали, че могат да се появяват по улиците облечени по европейски, в тази страна, където родната мохамеданска носия е универсално правило. Но когато Берто и Стефанов се появяват така, тълпа се нахвърля върху тях и, по думите на Николов, „буквално наряза двамата мъже на парчета с ножове“. След това на Николов е даден личен паспорт, подписан от султана, позволяващ пътуването му навсякъде в Мароко.
Николов пътува практически без средства, живее просто и печели пари, колкото може. Той принадлежи към Българската революционна партия.“
Очаквайте скоро втора част…