Начало История Обичаи за Васильовден в Северозапада

Обичаи за Васильовден в Северозапада

от Mariana Gomileva
4897 преглеждания

В народния календар Василовден (Васил), Нова година, Сурваки е другият „Голем ден Божи”. Трапезата е празнична – това е втората кадена вечеря, софрата е „пълна, за да се роди всичко през годината, да се пълни къщата, хамбарите, оборите”. Хлябовете са посветени на Бога, светците, хората, стоката и дома. Боговицата, „пресната пита”, в която стопанката поставя сребърна пара – късмет и сурвакарските кравайчета, са месени във всеки дом. Обредните хлябове са украсени с малки тестени топчета, символизиращи стоката. След прекадяването на трапезата всеки си взема от тези топчета и с тях гадае за късмета  през идната годинa. Ястията са блажни. На Васил задължително се приготвя варена свинска глава, пача, наречена в този край още „пихтия” или „треперуга”. Поставят се паничка с мед, сол, жито, орехи, лук, сушени плодове или ошав. Най-старият мъж в дома кади трапезата, обикаля къщата, оборите, зимника, двора и чак тогава започва тържествената гощавка. Всеки трябва да си вземе от баницата, питката с късметите и свинската глава. С първия залък от баницата ще гадаят момите за късмет в женитбата, както на Бъдни вечер. С орехите също се гадае – за здраве, както и с обредния хляб. Въобще на гадателните практики и обичаи тази вечер се отдава голямо значение. Интересно е зимното пеене на пръстените в балканските села около Враца – „Бръшленкьо“.    

Сурвакарче от с. Ботево, община Хайредин – средата на ХХ век

            Сурвакарите

            На Васил още в зори тръгват малките сурвакарчета – с накичени дрянови пръчки сурвакат във всеки дом и наричат „за здраве”. Домакините, освен сушени плодове, пуканки и орехи, ги даряват и с „железна пара” т. е. монета – „да са звънкови парите, та да са здрави.” В Нивянин (Джурилово), пък и другаде, наричат сурвакарите „мръвкари”, навярно защото „на сурвакарите във всяка къща им дават и по някоя мръвка”.

            В Зверино ергените отиват в гората още предната вечер и насичат цял чувал дрянови клонки. На Васил сурвака този, който е “майчин и бащин” – той е сурвакарят, друг носи дряновите пръчки, а останалите – торби, в които се събират даровете. Преди да влязат в някоя къща, я обикалят и мяукат. Когато влязат в къщата, те сурвакат всеки от семейството и наричат:

            Сурва, сурва година, весела година –

            да сте живи, да сте здрави до година, до амина!

            Житен клас на нива, зрело грозгье на лозе, агънца в кошара!

           На тръгване остават по една дрянова пръчка за здраве на всички в къщата, а стопаните ги даряват. После децата – малките сурвакарчета, сурвакат и домашните животни.

            Още по тъмно тръгват сурвакарите във Вировско и мяукането им оглася улиците на селото. Влизат в домовете, сурвакат с дряновицата всеки и наричат: “Сурва година, весела година, живо-здраво до предна година.”

     В Бърдарски геран банатските българи са запазили едно хубаво благопожелание, което сурвакарите изричат, докато сурвакат:

            Суровака-вака, ут гудина ду гудина, се й жуви и здрави;  

            гулем клас на нива, червена ябълка у градина,

            идин чипор усце (овце), пълен сандък с носце (пари).

            Колку чукаране (царевични корени) – толкус гулугане;

            колку сламки – толкус банки (банкноти).

            Пълна кочна с прасчета, един буджек с дичета (деца).

            На много места във Врачанско е позната и обредната практика да се сурвака водата. Освен хората, стоката, къщата, сурвакарят сурвака и водата: на чешми, кладенци, герани, на реката – течащата вода:

            Сурва, сурва година, весела година!

            Жива и здрава водица, бистра и дълбока речица!

            Живо здраво до година, до година, до амина!

            Сурвакарите хвърлят във водата дрянови пъпки, а някъде и самите сурвачки и умиват със “сурваканата” вода лицата и ръцете си, нагазват в реката, пръскат се и се къпят. Широко разпространена е практиката те да се събират сутрин до извор или река, първо да сурвакат водата, да обходят селото и сетне отново да се съберат на мястото, откъдето са тръгнали.

           Обичаят на Василовден малките сурвакарчета да обхождат  близки и роднини и да сурвакат с дрянови пръчки е запазен и до днес. Сурвачката е един от неизменните “магически” предмети – символи на прехода към новата година, който задължително присъства в българския дом. Направата и украсата й с различни сушени плодове, пуканки, вълна, кравайчета често е дело на самите деца, с помощта на всички членове на семейството.

Източник: www.kartanavremeto-vratsa.org

Подобни статии