Семейство: Сложноцветни (Asteraceae)
Природозащитен статут: Критично застрашен
Общо разпространение: България, български ендемит.
Белоградчишката рунянка е многогодишно тревисто растение с изправени облистени и влакнести стъбла, които достигат височина 50–90 cm. Листата са продълговато-ланцетни, заострени, на къси дръжки, горните почти приседнали, отгоре почти голи, отдолу просто-влакнести, по ръба едро назъбени и влакнести. Съцветието на рунянката може да има от 20 до 60 кошнички. Обвивката му е 8–9 mm дълга и широкоцилиндрична. Обвивните листчета са керемидообразно наредени, възголи или рядко звездовидно-влакнести. Размножава се предимно със семена, но понякога и с коренищни издънки.
Местообитания и популации: Обитава покрайнини на гори. Известно е само едно находище в западния Предбалкан до град Белоградчик на 500-550 м н.в. Популацията на растението се състои от малки групи и единични растения и включва няколкостотин до няколко хиляди индивида.
Отрицателно действащи фактори: Ниска численост и площ на популацията. Расте в непосредствена близост до града, поради което битовото замърсяване и утъпкването имат неблагоприятен ефект. Потенциална опасност за унищожаването на част от находището е застрояването на крайградските терени.
Предприети мерки за защита: Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в природна забележителност „Белоградчишки скали“ и защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита: Детайлно проучване на числеността и площта на популацията, биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори. Обозначаване на находището и уведомяване на местните власти и населението за необходимостта от опазването на вида. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източник: Червена книга на Република България. Електронно издание
Автор: Владимир Владимиров