По официални данни манастирът е основан през XIV век по времето на цар Иван Шишман. За това говори и запазеният типик (устав на манастира) от 1390г., който днес може да бъде видян в Църковно-историческия музей в София. Този ранен документ обаче кара много изследователи да предполагат, че обителта е съществувала още от началото на Второто българско царство (нач. XII век).
В периода на Османското владичество манастирът е бил многократно разграбван и опожаряван. През XVII век е възстановен от известния книжовник и иконописец св. Пимен Зографски. Сведения за това има в житието на светеща, както и в Паисиевата „История славянобългарска”. През периода на Възраждането манастирът е средище на християнството и българската книжовност. Прогонен от кланетата на Альо паша св. Софроний Врачански намира убежище в „Успение Богородично” в 1798-1799 г. В периода на националноосвободителните борби 1872 – 1876 г. манастирът е посещаван многократно от членове на Врачанския революционен комитет и БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е и местността Рашов дол, където се развива последното сражение на Ботевата чета.
След Освобождението манастирът е посещаван многократно от Иван Вазов, който го споменава в разказа „Една българка”. През 1897г. след посещението си в манастира Алеко Константинов своя пътепис “В Българска Швейцария”.
„А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада(…)”.
В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, а в последно време е възстановена и реставрирана голяма част от манастира.
Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф. Сред тях е църквата „Св. Георги” запазила първоначалната си архитектура от XVII век.
Храмът представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с обширно преддверие, открита галерия и островърх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница от 1844 година. Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. От 1950г. до 1990г. Софийската духовна семинария е преместена в Черепиш в непосредствена близост до манастира.
Как да стигнем?
Манастирът „Успение Богородично” е разположен сред величествените скали на Искърското дефиле по северните склонове на Стара планина. Манастирът се намира на 25 км южно от Враца, на 10 км северозападно от Мездра в близост до село Лютиброд. Ако живеете в София и имате кола, може да поемете по път Е79 посока Мездра и пътьом да разгледате красивото Искърско дефиле. Ако предпочитате да пътувате с влак, пак в посока Мездра, слезте на малката спирка Черепиш. В случай че сте я пропуснали, гара Лютиброд също ви върши работа. Напомняме, че посетителите на манастира следва да са облечени подобаващо.
След основен ремонт през 2006г., Черепишкият манастир вече предлага настаняване и храна.
Телефон за контакти и резервации 0899 037 020