Начало Забавления Историята на автора на „Тихо се сипе първият сняг“

Историята на автора на „Тихо се сипе първият сняг“

от Mariana Gomileva
2123 преглеждания

Заваля първият сняг за сезона и по този повод споделяме любопитната история на автора на песничката „Тихо се сипе първият сняг“, разказана от Калина Тодорова от Враца.

Едва ли може да дойде по родните поля дългоочакваната бяла зима и превърне в снежна приказка света на българското дете без заветните вълшебни думички: „Тихо се сипе първият сняг…”

…Тихо се сипе първият сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън.

Шаро тревожно тръска глава
„как е възможно, що е това?“…

Така малки и пораснали деца „викат” празничните зимни дни с песничката за Шаро и първия сняг повече от половин век. А сладкодумният магьосник, завещал ни я с любов, е роденият във Враца поет Цветан Ангелов. Гордеят се с него наследниците му, спомнят си за срещи и гостувания събратята по перо в града под Околчица. За него, за трудния житейски и творчески път разказват родствениците му днес и припомнят на младите, че поетът наистина „идва” като вълшебник при нас с незабравимите си стихове.

Бъдещият обичан детски писател имал нерадостно детство. Роден на 28 януари 1922 г. в малката и бедна къщица на баба Цена във Враца. От малък остава сирак – със смъртта на милата му майчица от малкия Цветан си отива и ласкавият свят на нашепваните вечер приказки, и безгрижното детство. От нея и от вуйчото му остава в наследство истинското съкровище –  стар сандък с детски книжки – „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои. Поел на плещите си непосилното бреме – само осем годишно момче да победи лишения и несгоди, той е обичан от всички в махалата и всеки се опитва да му помогне. Малкият Цветан е пастирче на чужди крави, копае, продава момини сълзи в аптеките, събира и продава лековити билки, разнася локумчета  на гости, дошли във Враца за Второюнските тържества. Бъдещият поет работи и учи, и така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца. Първите му стихове са публикувани във врачанския вестник „Национален подем”.

Цветан Ангелов / снимка: peterbobev.eu

Цветан Ангелов / снимка: peterbobev.eu

Премеждията  продължават да го съпътстват и по време на войнишката му служба – най-напред в 35 пехотен полк, а после в школата за запасни офицери. Отказва да участва в разстрела на Вапцаров, понася жесток тормоз, разболява се. След като е лекуван в различни военни болници, е уволнен. През 1943 г. Цветан Ангелов става учител в с. Ерден, Михайловградско, а година по-късно – след 9 септември 1944 г. е студент по славянска филология в София.

През 1946 г. участва в конкурс за работа в Радио София. Писателят Елин Пелин му съобщава радостната новина, че е спечелил конкурса, дава му 200 лева, за да си купи костюм и обувки, с които да се яви на работа. Така отново той работи, учи и пише.

Става редактор във в. Септемврийче”. От 1960 до 1980 г. е главен редактор на сп. „Дружинка”. Написва две книги – „В минути на размисъл” (1964) и „Идва на света човек” (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за собственото място в живота. Той е изключително плодовит детски автор – „раждат се” изпод перото му повече от 60 книги за деца, между които популярните „Честна дума”, „Смешки от грешки”, „Златотърсачи”, „Цветушка”, „Писана ракла”, „Люлка на радостта”. Издава романа за възрастни „Село в равнината”. Творчеството му вълнува с проникновения поглед към детската душа и мислите, желанията и копнежите на малчуганите, с умението му да общува с невръстните си читатели чрез поезията. И най-важното: стремежът да расте като поет не го напуска до края на дните му – така изпълнява завета на Елин Пелин „да стане отличен художник”. Той наистина успява – като че ли всичко, до което се докосне поетът, започва да диша, да звучи, да грее, да се налива с животворни сокове, да говори със свой език.

Много от книгите му са преведени на немски, руски, румънски и други езици.  Неговите „вдъхновени, весели и умни стихове…”, както определя творбите му майсторът-разказвач Ангел Каралийчев, са неподвластни на времето. В издадената през 2002 г. от издателство „Пан” антология с българска класика за деца „Златна книга на българската поезия за деца” негови стихове са включени, редом с тези на сладкодумците П. Р. Славейков, Иван Вазов, Чичо Стоян, Дядо Благо, Елин Пелин, Ран Босилек, Веса Паспалеева, Калина Малина, Атанас Душков и др. Песничката „Шаро и първият сняг”, по стихове на Цветан Ангелов и музика на Александър Райчев, присъства неизменно във всички дискове и плейлисти с подбрани „незабравими”, „любими”, „вечни” детски песнички, изпълнявана от най-популярните вокални формации.

Цветан Ангелов е един от енциклопедичните поети в българската детска литература. Носител е на литературната награда на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” за 1973 г. Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за „Цветушка” през 1979 г. По написания от него сценарии – пиесата „Да отвориш прозореца” се играе в Народния театър „Иван Вазов” повече от 100 пъти, винаги пред препълнен салон.

В разговор със снаха си Веса Ангелова през май 1981 г. творецът споделя, че е подготвил още един роман за възрастни. Не успява да го издаде –  разболява се и умира на 29 януари 1982 г. на 60-годишна възраст.

…Оттогава той „идва” при нас всяка зима с вълшебните си слова, за да „повикаме” заедно празника на доброто, светлината и надеждата. За да се посипят тихо като бели снежинки спомените и мечтите…

Да оживее приказката за сетен път!

Източник: Калина Тодорова – Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца

Подобни статии