В памет на Св. Софроний Врачански

Паметник на Софроний Врачански в центъра на Враца / снимка: Мариана Гомилева

Поп Стойко Владиславов (роден, както сам посочва в „Житието“ през 1739 г.), приел по-късно името Софроний Врачански, е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 г. е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Именно там се оказва съдбовна срещата му с Паисий Хилендарский през 1765 г. Паисий му показва „История славяноболгарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Софроний Врачански е пътувал до Света гора (1770-1775). През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794 г.), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу – 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин – този период е важен за изясняване на целите му като писател. През 1803 г. заминава за Букурещ – отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.

От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война. През последните години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Същата година Д. Попски пише за него ода. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодрумион, сиреч неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга – и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името „Софроние“. Пише и друг сборник „Неделное евангелское толкование“ (1805 – археологически музей Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.

Един от екезмплярите на „Неделника“ на Софроний Врачански е открит в черквата „Света Троица“ в монтанското село Бели мел. През 1996 г. Ефросина Ценова подготвяла честване на своя Поппенов род, заровила се в архива и направила откритие. Попаднала на „Неделника“ на Софроний Врачански с преписки. Находката е уникална, тъй като първото издание на „Неделника“ е отпечатано в 1000 екземпляра в румънския град Римник. Върху територията на цялата монтанска област досега е открито само още едно издание на тази Софрониева творба, но това е вече второ издание от средата на 19-и век. Екземплярът от „Неделника“, открит в белимелската черква, е най-добре запазеният от трите известни досега творби от това първо издание. По страниците му личат следи от свещи, което от своя страна е знак, че местните жители са проявявали интерес към изданието. Върху последните му страници са оставени и няколко преписки, съобщаващи за различни събития от живота на селището. В една от тях се съобщава, че през „лето 1853-то“ е открито килийно училище, което свидетелства за будния дух на населението на Бели мел по това време.

Канонизиран на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква (с Протокол № 23 на Светия Синод е взето решение Софроний Врачански да бъде причислен към сонма на светиите). Паметта на Софроний Врачански се чества на 11 март.