Гарата в Мездра през 40-те години на 20 в. / снимка: Мирослав Гетов
Денят на народните будители заема особено място в празничния календар на Мездра, който се формира между двете световни войни (1919-1939 г.) и по който, наред с традиционните народни празници, се ръководи по това време духовният живот на местната общност. Характерни за неговото честване по това време са манифестацията по централния бул. „Христо Ботев“, в която вземат участие ученици, учители и цялото гражданство, панихидата и молебенът, отслужвани на площада при жп гарата и литературно-музикалното утро, съпроводено с пламенни слова в прослава на хилядите знайни и незнайни Апостоли на българщината.
Първото писмено свидетелство за честването на този празник откриваме върху страниците на излизащия през периода 1929-1944 г. независим вестник за просвета, култура и стопанство „Искърски фаръ“. Ето как е отразено отбелязването на 1 ноември през 1929 г. в статията „Едно мило тържество“:
„Праздникът на народните будители, 1 ноемврий, е патроненъ праздникъ на читалище „Просвета“ въ Мездра и отъ няколко години, по традиция вече, се празднува общо съ гражданството и учащите. Подготовката, следъ Деня на детето, стана набързо. Уговорено бе съ управата на свещеническото училище да дойде въ тоя денъ за молебена и техния хоръ. Дирекцията на железниците бе наредила нарочно да спре въ Черепишъ сутрешния бързъ влакъ за Варна и въ специална каруца да вземе хористите, което и стана.
Сутринта всички ученици отъ първоначалното училище, прогимназията и непълната гимназия бяха строени въ двора на величавата нова училищна сграда. Подъ такта на хваната за цельта музика се направи при хубавъ слънчевъ денъ една отлична манифестация по най-големия булевардъ „Христо Ботевъ“. Презъ време на манифествацията пристигна бързиятъ влакъ, носящъ хористите отъ Черепиш. Въ стой и спретната униформа те се присъединиха къмъ манифестацията.
Така, съ музика и песни, се стигна до големия площадъ при гарата, гдето се направи молебенъ от протоерей Евгений Лебедевъ отъ свещеническото училище въ съслужие съ местния свещеникъ Николай (б. а. Нинчев). Гражданството се стече масово на молебена, който добиваше голяма тържественостъ съ участието на хо̀ра отъ 40 души подъ ръководството на г-нъ Н. Ангеловъ. Следъ молебена свещеникъ Николай държа слово за делото на будителите, чиято памятъ чествуваме.
Утрото стана въ салона на Минко Цветковъ (б. а. хотел „Балканъ“), гдето не можеха да се побератъ всички посетители. При препълнен до задуха салонъ, завесата се вдигна и с хоръ подъ диригентството на учителката М. Накова се откри утрото. Учителятъ отъ непълната гимназия П. Крусевъ следъ това въ една ентусиазирана речъ възвеличи делото на будителите (…).
Следъ това се изкараха повече отъ десетина номера литературно-музикални. Едно, което приковаваше и задържаше всички докрай, макаръ че часътъ бе почти единъ по обядъ, бе хорътъ на свещеническото училище. С изнесените светски и духовни песни се предизвика истинска наслада у публиката и оставиха отлични спомени. Хвала̀ на диригента! Учителятъ отъ свещеническото училище Б. Поповъ въ една речъ отъ 10-15 минути каза много силни и ценни мисли. Подчерта неразривната връзка между миналото, настоящето и миналото. Дивни са страниците въ историята за делото на будителите. Те са работили безкористно, търсейки правдата въ живота. И днесъ не ще имаме полза отъ подобни тържества, ако само си спомняме за будителите. Необходимо е да се проникнемъ и водимъ отъ техните безкористие и стремежъ къмъ правда и родолюбие въ живота. Накрай директорътъ Никола Алипиевъ благодари на учителите и учениците отъ Черешишъ, като пожела на бъдащите свещеници да не забравятъ училището и да работятъ заедно съ него, за да постигнатъ успехъ.
Прогимназия „Тодор Балабанов“, Мездра, 20-те години на 20 век. / снимка: Мирослав Гетов
Протоерей Евгений на единъ мекъ и приятенъ руско-български езикъ каза, че България ще стане и може да бъде велика, само ако се върви по пътя на будителите, на което той искрено би се радвалъ, тъй като България е родна сестра на Русия. За Велика България той пожела да се извика мощното руско „ура“, следъ което залата екна отъ викове. До вечерьта имаше хора̀ и веселия при гарата. Дано подобни дни, когато народниятъ гласъ бие въ едно, са по-чести. Това ще освежава и ободрява народната обезверена душа. По тоя пътъ бавно, но сигурно се приближаваме до една велика целъ.“
в. Искърски фаръ, бр. 6, 7 ноември 1929 г., с. 1-2
Отново по повод честването на 1 ноември друг дописник на „Искърски фаръ“ с инициали Н. А. (б. а. вероятно директорът на непълната гимназия Никола Алипиев) в бр. 5, 31 октомври 1929 г., с.1. отбелязва в редакционната статия „Народните будители“ следното:
„Необходимо е да има такива ангели-пазители на нашата родина и днесъ, защото лошата съдба, която отъ край време ни преследва, не е престанала да търси всяка минута удобенъ моментъ, за да ни заличи отъ историческата карта като народъ.
За съжаление, презъ нашия 50-годишенъ свободенъ животъ няма личностъ, която да завладее духовете, като се издигне на онази висота, на каквато бяха будителите презъ епохата на Възраждането.
Предъ страха на утрешния денъ трябва да се стреснемъ и опомнимъ. Идеалите на будителите, заветите на онези, що останаха на по̀ле брани – ето нашиятъ дългъ, който трябва да изпълнимъ. За да възкръснатъ тези идеали, толкозъ скъпи за насъ, не трябва никога да се отчайваме и разколебаваме, не трябва да се спираме предъ най-страшните пречки, а съ готовностъ да посрещнемъ всичко и го преодоляваме.
Това се постига, когато изоставимъ личните домогвания, лицемерието, користьта, а още повече, като не искаме възмездие за всичко сторено. Когато днесъ чествуваме паметта на будителите, ние шепнешкомъ въ нашето съзнание произнасяме думите:
„Поклонъ предъ Васъ, будители народни, хвала на онези, които днесъ отиватъ по същия пътъ!“ Нека всички се стремимъ да изпълнимъ заветите им и само тогава ще бъдемъ добри българи!“
А ето още едно писмено свидетелство (в. Искърски фар, бр. 55, 30 октомври 1930 г., с. 1-2) за мислите и чувствата, които предизвиква Денят на народните будители в умовете и душите на най-будните представители на тогавашната мездренска интелигенция:
„Ако водачите на народа имаха оная предвидливостъ, оня идеализъмъ и безкористие, онзи чистъ до кристалностъ патриотизъмъ, далечъ не щяхме да доживеемъ днешните тежки дни – споделя в статията „Делото на будителите“ анонимен дописник в същото периодично издание (б. а. най-вероятно отново редакторът на вестника Йордан Кръстев).
Ние добихме добро наследство, но го проиграхме и загубихме. Или трябва да се опомнимъ и хванемъ курса на нашите праучители, или отиваме към погибелъ. Разединението на народа ни, което се насажда отъ партийните щабове, трябва да се премахне. Не сме ли достигнали до тамъ, че лозунгътъ надъ парламента: „Съединението прави силата!“, в действителностьта означава: „Разединението прави безсилието, въ което сме сега!“
Вие, горе отъ щабовете на… партии(те) въ тая страна, които имате правата и силата да будите и да водите, опомнете се! Водете по пътеките къмъ светлина, къмъ патриотизъмъ, не патриотарствувайте, пестете средствата на единъ неимоверно обеднялъ народъ, за да го предпазите отъ опасните пътища на отчаянието!
Ценните качества, които имаше народътъ ни презъ робството, ги загуби презъ години на свободенъ животъ. Кой го разврати? Повърнатъ къмъ онези ценни качества и нрави, народътъ ще роди и отгледа отъ недрата си онези зидари на утрешните дни, които ще напишатъ въ историята ни новъ златенъ векъ. Търсете тези зидари и работете за тяхъ, както за всяка работа се търси майсторъ – призовава в заключение авторът. Това е въ заветите на будителите!“
в. Искърски фар, бр. 55, 30 октомври 1930 г., с. 1-2
Източник: Мирослав Гетов, председател на Краеведско дружество – Мездра