Начало Забележителности Видинското село Синаговци – новото археологическо чудо на България, част I

Видинското село Синаговци – новото археологическо чудо на България, част I

от Mariana Gomileva
13328 преглеждания

Археологически разкопки край с.Синаговци / снимка: Мариана Гомилева

Завършиха археологическите спасителни разкопки в района на село Синаговци по бъдещото трасе на скоростния път Е-79. На обекта, обхващащ около 75 дка площ в продължение на около пет месеца работиха 30 археолози и близо 150 работници. Те откриха над 1500 артефакти – всички достойни за експозиция. Ценните находки ще дадат възможност на много учени за задълбочено проучване на живота през различните епохи по тези земи.

Обектът е регистриран от археолога Стефан Александров през 2018 г. и през него преминава трасето на новия скоростен път София-Враца-Видин, важна отсечка в Северозападна България. Това е нов археологически обект, който отново е по Дунавския път, по лимеса на Римската империя. Намира се точно по средата между Бонония и Рациария, до днешните села Синаговци и Дунавци.

Археологически разкопки край с.Синаговци / снимка: Мариана Гомилева

Навес за хранене на археологическите екипи по време на разкопките край с.Синаговци / снимка: Мариана Гомилева

доц. д-р Здравко Димитров / снимка: Мариана Гомилева

Ето какво разказа след края на проучванията, доц. д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей при БАН, който ръководи археологическите разкопки:

  • Започнахте работа на 10-ти април и приключихте на 25-ти август 2021 г. Каква е равносметката Ви от теренните изследвания?

Човешки останки на 8000 години и над 1500 артефакти са само част от ценните предмети, които открихме при разкопките. Уникален случай за Видинския регион и за Северозападна България е откриването на толкова много вкопани структури. От този период досега в северозападна България има открит само един такъв подобен обект в региона на Ломско, който е проучван преди 30-40 г. Сега във Видинско, след иманярските нашествия повече от 25 години, за първи път попадаме на ранни вкопани жилища от първи век след Христа, най-ранните от римския период, точно времето на прехода между двете ери – така наречената Августова и Флавиева епоха. Време, в което местните траки още са живеели във вкопани жилища. Открихме общо 35. Всяко жилище е вкопано около метър и половина в терена и ние успяхме да стигнем, разкрием и проучим дъното на жилището. Буквално документирахме, как е изглеждал битът на тези хора. Виждаме начина, по който са изградени жилищата им, как са били обзаведени с керамиката в тях, с огнищата, с хромелите за смилането на зърно за приготвянето на хляб, на дъното на всяка структура. Открихме ями пълни с различни животински кости – предимно на овце и кози. Това ни показва с какво са се хранели хората в този период – основно със зърнени култури и животни. Около вкопаните жилища се натъкнахме и на малко вкопано селище, разположено по течението на река Видбол, в което е имало и производствен комплекс за керамика, характерна за началото на нашата ера. Открихме 6 пещи, едната от които много запазена.

Разкопки край с.Синаговци / снимка: Мариана Гомилева

Артефакти от разкопките край с.Синаговци / снимка: Мариана Гомилева

Артефакти от разкопките край с.Синаговци / снимка: Мариана Гомилева

  • Споменахте иманярските нашествия, които обикновено са основен проблем за археолозите. Заграбените фрагменти от находки ли бяха най-трудната част от проучванията?

Всъщност, категорично можем да кажем, че този край се е опазил от иманярски набези. Всичко тук са земеделски земи, които са се обработвали и благодарение на това, артефактите под тях са запазени. Като проблемна част, по-скоро бих определил времето – в началото тук трябваше да проучваме културни пластове на дълбочина до 5 метра, а валяха силни дъждове и се наложи да действаме изключително оперативно и организирано. След това, през юли, екипите ни бяха подложени на близо 40-градусови жеги на този открит терен и беше непоносимо за работа.

  • От кои исторически епохи са находките?

Почти всички артефакти са открити в гробни комплекси и четирите некропола. Мястото, на което открихме некрополите, е обитавано през всички исторически епохи. До самото течение на река Видбол, малко преди вливането й в Дунав, има една речна долина, където открихме селище от времето на ранножелязната епоха и от времето на установяването на римския лимес, от времето на император Август и неговите наследници. Там има части от римска вила от ерата на принципата – II-III век и три некропола, които са от тракийския период, от римския и от средновековието. Обектите реално са седем и застъпват доста широка хронология. Част от некрополите са от ранно-желязната епоха, ранно-римската епоха (I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.), от ерата на принципата (II-III в. сл. Хр.) и от Първото българско царство (Х-ХI в.). Открихме и останки от стопанство от III в. със земеделски инструменти. Сред археологическите ни находки са 27 римски сребърни денари от I в. пр. Хр. по времето на републиканската епоха и от II в., когато династията на Антонините е управлявала Римската империя. Както казах, натъкнахме се и на множество структури – ями и вкопавания, от късно-бронзовата и ранно-желязната епохи и на вкопавания и пещи от периода на I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.

  • Разкажете ни конкретно за най-ценните находки, на които се натъкнахте.

Сред изключителните находки са всички гробни находки от ранно-римския некропол, въоръжения, накити, фибули, интересни цветни мъниста, сребърни обеци и др. В гробовете от втори век открихме великолепни канички, чашки и няколко вносни лампи, които са били от производители от италийските земи, с които са били захранвани военни римските части, разквартирувани по границата на римската империя. Отделни елементи при накитите от некропола са изцяло от бронз, което за ранножелязната епоха е много характерно. Подобни находки са открити от иманярски набези при съседни гробни комплекси, но за първи път откриваме подобен обект и имаме шанса да го проучим. Изненадата ни в този обект са следите от културата бесараби, тъй като за първи път са на нашата страна на Дунав. Това са добри данни и изключителна изненада, тъй като предполагахме, че на този обект ще има римски находки, понеже това е границата на империята, когато през I век идват легионите на Дунава. Но освен римския некропол, открихме и могила. Тя е в една голяма нива, която се обработва, има си арендатори, тоест ако не бяха спасителните разкопки, ние никога нямаше да открием този обект и това е голям шанс. Така некрополът и могилата край Синаговци и Дунавци разказват важни и любопитни моменти от родната ни история.

Следва част II…

 

Подобни статии