Портрет на археолога Георги Александров, рисуван от художника Николай Пенков и дарен на Регионален исторически музей – Монтана. Портретът, решен в ахроматични тонове, е в експозиционната зала на ул. „Граф Игнатиев“ 3. и „гледа“ колекцията от антични находки, представена във витрините на постоянната експозиция. / снимка: Община Монтана
Когато през 1970 г. управниците на град Монтана поверяват първите проучвания на Калето на археолога Георги Александров, едва ли се е предполагало до какви успехи ще достигне той. В наши дни до красивата антична крепост, изобразена дори в герба на града, водят каменни стъпала, по които се тръгва от площад „Георги Александров“. Обществеността в Монтана не веднъж е засвидетелствала своята признателност към археолога и освен че, площадът пред „Castra Ad Montanesium“ е назован на негово име, той е сред първите, удостоени с най-високото отличие – Почетния знак на Община Монтана.
На 6 август 2021 г. от 10:30 ч., в архитектурната среда на Лапидарума, който се намира недалеч от центъра на града, ще бъде открит и паметник на Георги Александров. Поводът е 100-годишнината от рождението на известния археолог, която бе отбелязана миналата година с изложба на Държавен архив – Монтана и мемориална табела на Античната крепост, поставена от Регионален исторически музей – Монтана представящи накратко жизнения път и дейността на Георги Александров.
Мястото за паметника, който предстои да бъде открит не е избрано случайно. Част от каменните плочи, намерени при разкопки в крепостта, са изложени именно в Лапидариума. Археологическата експозиция на епиграфски паметници от римската епоха е разположена в Попската градина, където е бил античният град Монтана. Тя включва 56 паметници като голяма част от тях са открити при разкопки, ръководени от доайена на археолозите в града. В тях се съдържат ценни сведения за историята и културата на селището през II-III в.
Автор на бронзовия барелефен портрет на откривателя на античната Монтана е скулпторът Теодоси Антонов. Освен него, на церемонията ще присъстват и наследниците на археолога – Незабравка Тасова и Николай Александров. Преди кметът Златко Живков да открие паметника, за приноса на Георги Александров ще разкаже д-р Ваня Иванова – директор на Регионалния исторически музей – Монтана.
Пътят на славата
През юли 1967 г. в подножието на Калето е отпуснат свободен парцел на Й.К. за строеж на къща. Започва подравняването на терена. По време на работа булдозеристът среща трудност и изважда бял оформен камък. Отхвърля го встрани и продължава. Но изравя глинени парчета – чаша от глинен битов съд. Й.К. събира парчетата и отива в градския съвет при инспектора на културата. Взима се решение с това да запознаят Георги Александров – учител по история в гимназията, но археолог по професия. Така се слага началото на археологическите разкопки на крепостта Калето. Те „вдигат завесата” пред древна Монтана; впоследствие пред очите на археолозите изникват крепостни кули, аристократични вили, селища и надгробни могили и паметници.
След като управниците поверяват работата на Георги Александров, първите проучвания на Калето прави именно той през 1970 г. До 1985 г. са разкрити порта с кула, голяма кула – блестящ пример за крепостно строителство през III – IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно-медната епоха в най-долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище. Първото селище на тази стратегическа и лесно защитима височина, с богатия извор в подножието, е от каменно-медната епоха – IV хил. пр. Хр. Тракийското селище било укрепено с мощна крепостна стена (със запазена дебелина повече от 1 метър), която следва очертанията на терена и се датира към края на ранно-желязната епоха.
Панорамна гледка от „Кастра Ад Монтанезиум“ / снимка: Мариана Гомилева
Роден в гр. Кюстендил, през 1938 г. той завършва полукласическия отдел на Врачанската мъжка гимназия, а през 1943 г. история в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1946 г. е назначен за учител по история в гимназията на гр. Михайловград. През 1968 г. става първият учител в окръга, получил клас-квалификация. Награден е с Медал за трудово отличие и орден „Кирил и Методий“ ІІ степен. От 1969 г. до края на 1973 г. е археолог към Градския народен съвет, а от 1974 г. до пенсионирането си през 1988 г. е уредник и гл. уредник в отдел „Археология“ на Историческия музей. Междувременно, през 1981 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ – І степен, а през 1987 г. е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“. През 1997 г. става първият носител на почетния знак на община Монтана и значка за особени заслуги към община Монтана. Умира на 31.12.1999 г. в гр. Монтана.
Георги Александров разкрива античната крепост на Монтана, останки от халколитно селище, надписи от камък, оброчни плочки с релефни изображения, статуарни паметници, посветени на Диана, Херакъл, Марс, Хермес и други божества.
Той е този, който установява, че Диана е почитана като покровителка на Монтана. Открива останки от славянско селище, построено върху развалините на крепостта Монтана и славянско езическо светилище. Разкрива три антични вили около Монтана. Ръководи разкопките в местността Багачина край село Сталийска махала. Проучва металодобива и златодобива по горното течение на р. Огоста. Намира древен язовир за плавене на златоносен пясък. Наред с това събира и фолклорен материал, свързан със златодобива в този край.
Георги Александров е автор на шест книги, 81 публикации и съобщения в научни издания и 114 статии в местния и централния периодичен печат.
Участва в национални и международни конгреси в София, Букурещ и Виена и симпозиумите Тера антиква балканика, където изнася научни съобщения за керамичното производство. Автор на книгите: „Монтана: Албум“ – София : София прес, 1981. – 118 с.; „Монтана 2. Епиграфски паметници от Монтана и района“ / Велизар Велков, Георги Александров – Монтана, 1994. – 105 с.; „История на Монтана – Кутловица и района: Изследване“ – Монтана, 1994. – 204 с.; „БАГАЧИНА. Селище от късната каменно-медна епоха и тракийски култов център (ІІІ . І хилядолетие пр. Хр.)“ / Александър Бонев, Георги Александров – Монтана, 1996. – 183 с.; „Дни и нощи в антична Монтана: Роман“ – Монтана, 1997. – 248 с.; „Живот за Монтана“ – Монтана, 2002. – 56 с.
Схема на „Кастра Ад Монтанезиум“ / снимка: Мариана Гомилева
Площад „Георги Александров“ е главен подстъп към крепостта. От март 2012 до края на февруари 2014 г. по проект на общината, финансиран от оперативната програма „Регионално развитие“, е реставрирана източната част на крепостта. В нея вече са приключили археологическите разкопки.
Откриване на реставрираната част на крепостта, 2014 г. / снимка: общ. Монтана
В подножието са построени и два нови паркинга, направени са пешеходни алеи и осветителна мрежа. Информационният пакет включва указателни табели, рекламни брошури, филм и триизмерен макет на крепостта, която е пред съвременните посетители, благодарение на работата на този виден археолог.
Източник: Нели Василева – Община Монтана, Краеведски отдел „Анастас Стоянов“ Регионална Библиотека – Монтана