Начало Забележителности Белоградчишката крепост

Белоградчишката крепост

от svilen
24561 преглеждания

Районът на Белоградчик излага богат набор от забележителности, при това далеч не само природни. Под сенките на „Мадоната“ и „Конникът“, в малката равнина се издига Белоградчишката крепост (известна с местното си название „Калето“), чиято история е не по-малко изпълнена с легенди. Белоградчишката крепост е паметник на културата, в изключително добро състояние – една от най-запазените крепости в страната – изградена през трети век сл. Хр. и допълнително реставрирана в днешни дни. Това е римска конструкция, първоначално построена, за да поддържа добър контрол над района – мястото й е стратегическо за организация на пътищата. Освен административен център крепостта е имала и функцията на отбранително съоръжение, първо заемана от Римски гарнизони, а после наследена от Византийската империя, но отбраната никога не е била приоритет до времето на Иван Срацимир. Положението на крепостта насред естествена стена от скални образувания е било достатъчно за солидна защита на територията. Зората на визанийското могъщество посреща Северните склонове като пазители на самата артерия на Империята – пътят, свързващ западната столица с източната. Конструкцията е променяна през вековете и нееднократно са прибавяни надстройки. Иван Срацимир е разширил оригиналната конструкция и е добавил крепостни гарнизони около скалните масиви. След завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета и османците даже разширяват крепостта допълнително. Тя се превръща в наблюдателна и отбранителна точка за поддържане на реда в район със засилена революционна и хайдушка активност. Сратегическото положение, отбелязано от римляните, остава също толкова благоприятно и за целите на по-късните владетели. Пред крепостните стени на „Калето” са намерили смъртта си първенците на Белоградчишкото въстание от 1850 година. През 30-те години на XIX век френски и италиански инженери правят съществено преустройство – крепостта е пригодена за ползване на оръдия, на стените са изградени амбразури за пушки. В трите вътрешни двора във военно време са можели да се съберат до 3000 души. В крепостта има складове, мелница за жито, казармени помещения, затвор. За последен път като военно съоръжение крепостта е използвана по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През двете главни порти – Видин капия и Ниш капия, са преминали воини от различни империи и царства. Стените на крепостта и обвитите в легенди скали наоколо са неми свидетели на хиляди човешки съдби през вековете. Крепостта, простираща се на над 10 000 m? има три крепостни двора и една военна площадка, а масивните портали и отбранителните сектори са спечелили място в списъка с национални обекти с впечатляващите си архитектурни постижения.

Invalid Displayed Gallery

Подобни статии