Автор: Ваня Ставрева
Източник: вестник „24 часа”, 21.08.2012
Учени от БАН са проучвали наскоро плесените, които се развиват върху скалните рисунки в пещерата Магура. Очаква се експертното им мнение какви мерки да се предприемат за опазването им и дали залата с рисунките може да бъде отворена за посещения.
Преди няколко години специалисти от Националния институт за недвижимо културно наследство забраниха достъпа и оттогава шедьоврите на праисторическото изкуство са под ключ. Причина за затварянето бе мнението, че развитието на плесенните гъбички е свързано с промени в микроклимата в резултат на достъпа на хора и светлина.
“Сега преобладава мнението, че няма опасност за рисунките и ако учените го потвърдят, ще отворим и тази галерия за туристите. Много хора идват заради тях и остават разочаровани, че не могат да ги видят”, каза кметът на Белоградчик Борис Николов.
От края на април с решение на МС пещерата е прехвърлена за стопанисване на общината, за да може тя да кандидатства за евросредства за развитието й.
Одобрен е проект за подобряване на туристическата инфраструктура и се чака финансирането му.
Местната власт обаче е загрижена за запазването на микроклимата в Магура. “Един от първите проекти в тази посока ще е за подмяна на сегашното осветление с диодно, което няма да излъчва топлина”, казва Николов.
Магура е с дължина близо 3 км, повечето от галериите й са на 56 м под земята, което е създало уникален микроклимат с постоянна температура от 12 градуса, висока влажност и напълно липсваща дневна светлина.
Човешкото присъствие обаче е променило тези условия, след като от 2001 г. по цялото й протежение е направено изкуствено осветление. Заедно със светлината силните прожектори излъчват топлина. Резултатът е, че от няколко години в пещерата, в която никога не е имало зелена растителност, около прожекторите растат мъхове. Спорите им са попаднали в подземията, полепнали по обувките на посетителите, а светлината и топлината са създали условия за развитието им.
По-сериозният проблем обаче са плесените върху първобитните рисунки. Именно заради тях преди 28 г. пещерата е номинирана за включване в списъка на паметниците под закрилата на ЮНЕСКО в категорията за културно наследство.
Галерията с рисунките е в левия клон на пещерата, до нея се стига през тесен коридор на 200 м от входа. В абсолютен мрак, при постоянна температура от 13 градуса (с 1 градус повече от останалите зали), висока влажност и без никакви въздушни течения са съхранени над 700 рисунки с култови и ловни сцени.
Правени са в различни периоди, като древните са добавяли нови изображения между по-старите сцени. В Слънчевата зала с голяма точност е изобразен слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха.
Рисунките имат изпъкнали форми с 2 до 4 мм по-високо от скалната повърхност, защото непокритата с гуано скала в течение на хилядолетията е изветряла под действието на атмосферната влага.
Това, което времето не е направило, са го направили хората – част от изображенията са повредени от вандали през периода, в който пещерата не е била облагородена и опазвана.
През последвалите 30 г. нищо не е направено за реставрация и консервация на образците на древното изкуство, въпреки че още през 1960 г. пещерата е обявена за национален паметник на културата. През 1983 г. Анета Славова от тогавашния НИПК обработва и консервира със специален разтвор малка част от рисунките, но начинанието й не е продължено.
Върху обработените не са се развили плесенни гъбички и не е нужно да се търси чужд опит, след като имаме наш, категорична е най-дългогодишната екскурзоводка в пещерата Анка Йорданова.
Реставрацията и консервацията са задължителни и търсенето на финансиране за тази дейност е приоритет, категорични са и в общината. Възможен вариант като за начало е да има достъп на туристи поне до коридора към Слънчевата зала, в който също има рисунки, и то консервирани. Но и това не може да стане без разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство.
Затварянето на залата с рисунките в Магура всъщност не е нашенска приумица. Световноизвестната пещера Ласко с праисторическите рисунки от късния палеолит, която се намира в долината на р. Дордон, Югозападна Франция, е затворена за посетители от 1963 г. Причината е, че туристическият поток предизвиква промени в микроклимата и застрашава фреските.
Пещерата е открита през 1940 г. и след края на Втората световна война е отворена за посещения.
След 1955 г. се констатира увеличение на въглеродния диоксид, кондензация на вода по стените и повишение на температурата. През 1960 г. посетителите достигат до 1800 души дневно. Появяват се гъбички и от януари 1963 г. пещерата е затворена.
В Магура през първите шест месеца на 2012 г. е имало 11 808 посетители.
Американци я проучват от век
Pисунките в Магурата са обект на проучвания от началото на XX в., а първите археологически проучвания са направени през 1961 г. от Николай Джамбазов. Последните са отпреди месец в зала Подмола. Те са извършени от американските антрополози Дейвид Стрийт, Кели Ор и Дейни Хейчкоф, геолога Крис Милър и Ивайло Крумов от Белоградчик.
В един от пластовете открили 2 черепа на пещерна мечка, кости от пещерна хиена и тревопасни животни. Открити са и въгленчета, които са взети за анализ и датировка на пласта. Предположенията са, че той е 30-40 хил. г. пр.н.е. Проучванията на американския екип ще продължат и следващия сезон.
no images were found