Начало История „Белоградчик – час по история“

„Белоградчик – час по история“

от Mariana Gomileva
1124 преглеждания

Белоградчишката крепост / снимка: Мариана Гомилева

Историята на Белоградчик и региона винаги буди интереса както на изследователите, така и на хората родолюбци, които са с корени от този необикновен край или имат преживявания, свързани с него. Когато обаче тази история е поднесена умело и увлекателно и то от човек с богат опит в боравенето на детайлите от човешката душа и тяло, се получава стойностно произведение, което заслужава място сред значимите книги за поколенията.

От Ню Йорк, през Сингапур и Лондон, проф. д-р Димитър Раденовски участва в изложения със своите книги – рожби на изследователската му дейност, свързващи факти от миналото с прецизни обобщения за бъдещето.

Писателски опит

Той е автор на над 70 публикации в български и чуждестранни издания. Изнесъл е повече от 75 доклада на медицински конференции и симпозиуми и има 14 рационализации и изобретения, част от които са патентовани. Сред монографиите и книгите му са: „История с поглед към бъдещето” /2010/, получила награди от международни изложения на книгата в Индонезия /2012/, Тайланд /2013, 2018/, Израел /2018/ и Китай /2015, 2016 и 2019/ „Академик д-р Н.И. Пирогов – легенда в хирургията” /2010/, получила награда на престижната Международна филателна изложба „България-Русия” /2013/ и от Световното изложение ва Ню Йорк /2016/, „Проблеми и перспективи на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” в светлината на стратегическия мениджмънт” /2010/, с награди от Южна Корея /2014/ и Русия /2015/, „Спомени от настоящето – как се правят кризи в здравеопазването” /2012/, „Магьосникът на длетото” /2014/, „Хирургически инструменти през вековете” /2016/,  „Сто и четиридесет години Български червен кръст” /2018/, „Варна – морето и рибарството” /2019/, „Бъдещето сега УМБАЛ “Св. Иван Рилски” /2020/ и „Душата на твореца” /2020/.

През 2021 г. проф. д-р Димитър Раденовски се залавя с предизвикателството да обобщи най-емблематичните моменти от историята на родния си край в книгата „Белоградчик – час по история“. За написването ѝ, родолюбецът използва над 600 различни български и чуждестранни източници, изчистени от агитационна политика.

проф. Димитър Раденовски – автопортрет

Преди новата книга да излезе от печат, ето какво разказа авторът:

  • Защо се захванахте с тази материя, която вече е проучвана през годините?

Всъщност, от доста време ми прави впечатление, че едно от най-важните исторически събития – въстанието от 1850 година се нарича Видинско, а не Белоградчишко въстание. Тази неяснота ме провокира да се заема с написването на книгата, която цели да бъде своеобразен час по история. Като цяло за Северозапада и за турлаците са публикувани доста неща и се изнасят различни противоречиви данни. И българите и сърбите проявяват някои неточности, които не могат да опишат истински характера и достойнството на забележителните хора, които живеят в северозападната част на нашата страна. Още от 1800 до 1850 година са се организирали над 20 въстания около Ниш, Пирот, Берковица, Белоградчик, Лом, Видин и др. и турлаците са били активни от Дунав чак до Гърция. Срещат се турлашки семейства дори в Делиормана. Тези факти са важни да се знаят.

  • Кои исторически периоди обхваща книгата, която предстои да излезе?

Движа се хронологично, като започвам с интересни малко известни факти от Античната история на Белоградчик и региона, която обхваща живота на траки, римляни, славяни и прабългари по тези земи. Преминавам през историята на различните царства и знаковите войни, които са се водили за надмощие. Разказвам за годините, когато Видин е бил столица. Отделям специална част на пояснението кои са турлаците и защо са такива. След това преминавам през емблематичните Белоградчишки скали – какво представляват и как се е зародил самият град Белоградчик около тях, като пояснявам точното значение на името му и причината да бъде кръстен така. Спирам се на важния момент около построяването на Крепостта, разкривайки интересни моменти от работата на италианци и французи по това фортификационно съоръжение. Впечатляващо е, че по Калето работят първо латините, после римляните, след тях и турците, и трудът им остава съхранен. Разбира се, в книгата включвам и част от по-късната военна история, като очертавам създаването на 15-ти пехотен Ломски полк, и участието му във войните.

  • Районът е богат на история, но и визуално е много отличаващ се. Магията да знаеш любопитни факти, но и да можеш да разгледаш какъв е бил видът на тези места е важна. Илюстративно как сте подкрепили съдържанието на книгата?

Включвам богата селекция на ценни пощенски картички още от 1900-та година, тъй като разполагам наистина с рядка колекция от около 100 антикварни картички от тези места. Към всяка една поднасям интересни описания, за да се обърне внимание на конкретни детайли и по този начин да се усети по-пълноценно духът на времето, който е съхранен визуално.  Наследил съм усета към красивото за очите от баща ми – известният майстор дърворезбар Радко Раденовски, изваял стотици произведения на изкуството, които впечатляват хората като ги ви видят дори на места като в голямата църква на Вашингтон, например. Естетиката за погледа наистина е много важна и понякога говори повече и от думите.

  • А от къде всъщност се е зародила цялата тази Ваша любов към историята и дълбока признателност към родовата памет?

Не е пресилено да се каже, че са ме закърмили с патриотизъм. По бащина линия фамилията ми е от Трън и след голямото въстание Пирот-Ниш, когато са унищожени около 200 села, от хората в осемте къщи, които остават неразрушени в родното място на семейството ми, една част емигрират в Македония, друга в Сърбия, а моят род се заселва в с.Стакевци – едно от будните балкански селища на Белоградчишкото Загорие. Жителите му са турлаци, които говорят на западно-български диалект и се занимават главно със скотовъдство и дърводобив. В началото на XIX век с.Стакевци наброява шестдесет къщи, а само за тридесет години по-късно нараства бързо на 140 домакинства. Прадядо ми, Пенко Нейнски, който се установява там, е съратник на Първул Станков – един от организаторите и главен апостол на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Така аз се явявам наследник на тези радетели за българщината. С цялостната си многогодишна патриотична дейност те напълно са заслужили място си в националната ни история като борци, които в продължение на четвърт век непрекъснато работят за освобождението на България. След това дядо ми, докато е войник в 15-ти пехотен Ломски полк се бие смело в битките при Чаталджа и при Каймакчалан и е награден с три ордена за храброст от Цар Фердинанд. Неговият първороден син, моят чичо, също отдава сърцето си на борбата за родината и завършва военната академия на Цар Борис III. Със смяната на режима, отстоява, че се е клел на царя, за което има проблеми и се налага да запише да следва отначало. Избира да учи медицина и по-късно работи като лекар във Видин.                                                          

  • Има ли паралел между медицината и историята? За Вас къде е общото?

За мен този паралел е много личен и дойде доста отдавна. Още като директор на най-голямата болница за спешна помощ – „Пирогов“, която носи името на световно известния хирург Николай Иванович Пирогов, достигнах до извода, че не бива да живеем с усещането, че „историята започва от нас и ние владеем всяка ситуация“. Историята и медицината имат много по-дълбоки корени и трябва мъдро да почерпим ценното, за да се влее живителната им сила и в нас и да успеем да я предадем нагоре и напред. Например, вдъхновяваща за мен е личността и професионализма на самия Николай Иванович Пирогов, който използва за пръв път упойката на бойното поле. Той казва: „Кой ако не руският солдат трябва да бъде обезболен, когато му се правят операции насред бойно поле?“ Той също е първият, който използва гипса за обездвижване и облекчаване на възстановяването на бойното поле. Той е и създателят на военно-медицинската доктрина и основателят на 15 болници по време на Освобождението.

В личен план, изводите от всичко това за мен са, че в поднасянето на историята, така както в медицината, трябва да се държи на всеки детайл и да се гледа не само общата картина и основните факти. Хората ме познават като личност, която винаги прецизира всичко и съм непримирим докато не извадя наяве първопричините, за да оставя след тях задоволство у себе си и у другите. Така както в ежедневието подхождам винаги с уважение към пациентите и към колегите си, така бих искал да изградя в другите уважение към историческите личности и събития, които ни правят по-силни. Като заключителен извод, сравнението за мен е, че се постига успех, когато имаш съмишленици. В ежедневните битки със заболяванията, аз се уповавам на екипа ми, които са ми преки съмишленици и помощници, точно така както командирите са разчитали на своите войници в борбата за победа!

проф. д-р Димитър Раденовски

Биографични бележки за автора:

Проф. кмн д-р Димитър Радков Раденовски е роден на 10 март 1949 г. в гр.Белоградчик, но коренът му е от с.Стакевци. В детските си години се увлича по рисуването, което остава негово любимо занимание за цял живот, чрез карикатурите, шаржовете и илюстрациите на част от книгите, които издава. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия през 1967 г. с отличен успех и е приет за курсант във Военноморското училище. Служи като парашутист и разузнавач в БНА. След като напуска училището следва медицина в МА-София. Дипломира се през 1977 г. и веднага става главен лекар в поликлиниката на гара Елин Пелин. От 1979 г. до 1982 г. е клиничен ординатор в Окръжна болница – София. В тези години специализира неврохирургия при проф. Любомир Карагьозов и коремна хирургия при проф. Георги Златарски и при създателя на спешната хирургия д-р Алберт Луканов. През 1982 г. е назначен за коремен хирург в УМБАЛСМ „Пирогов“ и до 2014 г. е последователно ординатор по хирургия в 4-та хирургическа клиника /1982-1984/, началник екип във 2-ра ХК /1984-1995/, началник на клинично отделение във 2-ра ХК /1995-2003/, началник на 4-та хирургическа клиника /2003-2007/, член на борда на директорите /2005-2007/, изпълнителен директор /2007-2012/ и отново член  и председател на борда на директорите в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов“ /2014/.  По негово време спешната хирургия в болницата се трансформира в лапароскопска, чрез закупуване на модерна апаратура и създаване на обучителен център, чиито възпитаници са първите 20 лекари прилагащи новия метод на безкръвната хирургия. През 2015 г. е назначен за изпълнителен директор на СБР „Здраве” – Банкя, а през 2017 г. за управител на ДКЦ “Св. Иван Рилски” ЕООД – София.

Проф. Раденовски има следните специалности: „Обща хирургия” в  МА-София /1981/, магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ /2005/ и магистратура по  „Спешна медицина“ /2008/.  Дисертационният му труд е на тема „За някой възможности на спешната автохемотрансфузия в коремно-гръдната хирургия и при разстроена ектопична бременност“ /1994/. През 1999 г. придобива научната степен Старши научен сътрудник II степен, от 2010 г. е професор, а през 2019 г. получава научното звание “Академик” на БАНИ.  Бил е национален консултант по спешна медицина /2007-2012/  и  Председател на Държавната комисия по спешна медицина /2013-2014/. Член и секретар е на Българското хирургическо дружество и е член и главен секретар на Дружеството за спешна хирургия.

 

Подобни статии