Начало История Архитектите от Оряхово, които построиха София

Архитектите от Оряхово, които построиха София

от Mariana Gomileva
6944 преглеждания

Сградата на БНБ през 40-те години | снимка: „Стара София“

В продължение на векове по Дунав и през дунавските градове е навлизала културата на Централна и Западна Европа, а оттам се е разпростирала и по вътрешните български земи. Това дългогодишно напластяване се е отразило и на хората, живели в дунавските градове. На тях дължим много от наследството, оформило съвременна България. Малцина знаят, че голяма част от знаковите сгради на София и много здания из страната са построени от двама архитекти от Оряхово – Иван Васильов и Димитър Цолов. И двамата са завършили в Германия и са се завърнали, за да работят в България. Те са сред създателите на съвременното архитектурно образование в България – Димитър Цолов е ръководител на катедра „Жилищни сгради“ и един от преподавателите на първите випуски в Държавната политехника, от която после се разделят висшите технически и строителни училища в България.

По-голямата част от работата на двамата са общи проекти, създадени от архитектурното им бюро „Васильов-Цолов“. Заедно те проектират Катедралата „Света Неделя“, сградата на Интендантството, в което днес е Столична община, Българска народна банка, Министерство на отбраната, Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Занаятчийската банка – днес централата на „Банка ДСК“, Царския дворец в с. Баня, Паметникът-читалище „Надежда“ в родното им Оряхово, театър „Развитие“ във Враца, Университета в Силистра.

Началото на професионалния им път и за двамата е трудно. Васильов и Цолов са родени в Оряхово, произходът на родителите им е от Тетевен. В почит към корените си двамата проектират и сградата на Историческия музей – Тетевен. Васильов е роден на 28 февруари 1893 г. в дунавския град в семейство на занаятчии. Силно впечатлен от рисунките на арх. Наум Торбов, чието семейство по-рано е емигрирало от Битоля в Оряхово. Само на 10 години Иван Васильов е изпратен в София при чичо си, за да завърши гимназия. Окуражен от учителите си да развива художествените си способности, през 1910 г. постъпва в Художествената академия в Мюнхен. Там прекарва две години като изучава живопис при Анжело Янк, но привличането към архитектурата се оказва по-силно и през 1913 г. отива в Карлсруе, където започва да учи във Висшето техническо училище. Преподавател му е германският архитект, проектант и керамик Макс Лойгер. Оряховския студент завършва с отличие през 1917 г. и следващите две години работи в бюрото на Лойгер, след което се установява в София.

За кратко е служител в Министерството на обществените сгрди, пътища и благоустройството, а от 1920 г. започва частната си практика като архитект-проектант. В следващите години има няколко съвместни работи с арх. Станчо Белковски. Разцветът на работата му идва след 1927 г., когато заедно с Димитър Цолов създават общото си архитектурно бюро.

Цолов е с три години по-малък – роден е в Оряхово на 28 юли 1896 г., завършва гимназия в Плевен. Също като Васильов първото му желание за висше образование е рисуването, затова през 1921 г. заминава да следва в Художествената академия във Виена. Архитектурата се оказва по-голямата му любов и скоро се прехвърля да продължи следването си в Мюнхен. След дипломирането си през 1925 г. се връща в София, където започва практика.

В продължение на 20 години двамата оряховски архитекти създават десетки шедьоври и оформят облика на съвременната ни столица. Тяхно дело е и Университетската библиотека към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – сградата с двете лъвчета отпред остава малко скрита във вътрешния двор на университета, но всеки, който е преминал през нея, ще си спомни изящните арки на високите прозорци, витите стълби и заоблените извивки на помещенията.

Самостоятелно и заедно те работят и по много сгради в страната – дело на Васильов е Ректората на Стопанската академия в Свищов.

Две от най-големите предизвикателства пред архитектурното бюро са сградите на БНБ и на Народната библиотека. Първоначалните планове разглеждали събарянето на Буюк джамия, останала още от XV век. Архитектите отхвърлили идеята и направили проект, който вписвал джамията и бъдещата сграда, оформяйки външния вид по подобие на крепост. Решението им се оказва повече от удачно – едва ли можем да си представим БНБ отделно от джамията, днес Археологически музей. За построяването на БНБ през 30-те години е използван най-модерния и издържан стил на представителни финансови сгради, в които е съчетано удобство, сигурност и естетика. И до днес сградата функционира с много малки съвременни промени, а дори в интериора голямата част от оригиналите е запазен и реставриран.

По-драматична е съдбата на проекта за Народната библиотека, днес Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Строителството започва още през 1939 г. на разчистеното място на Цараския манеж. Идва Втората световна война, бомбардировките и разрушенията на започнатия проект, разрушена е и старата библиотечна сграда. Васильов и Цолов имат за задача да създадат наново сградата, която да приюти българската книжнина, а през 1946 г. българската държава сключва целеви заем за завършването. Открита е през 1953 г. За съжаление днес сградата е в много лошо състояние заради хроничната липса на пари за цялостен ремонт.

Творчеството на двамата архитекти включва и много жилищни сгради, сред които емблематичната Червена къща на ул. „Любен Каравелов“ в София. Тя е строена за родения във Враца скулптур Андрей Николов, днес е Център за култура и дебат.

На родното Оряхово Иван Васильов и Димитър Цолов даряват сградата на читалището, която и до днес е културен център за общината. Немислима за днешния център на Враца е сградата на читалище и театър „Развитие“, открита още през 1941 г., и до днес прави впечатление с изчистените си, модерни линии и размаха на пространството. Някога тя е най-модерната читалищно-театрална сграда в Северозападна България, със салон за 600 души и напомня с вида си за прочутия бял врачански камък.

През 40 -те години, с национализацията и обхващането на свободните проектанти в държавни организации, Иван Васильов и Димитър Цолов започват работа съответно в „Главпроект“ и в Държавната политехника. Цолов ръководи катедра „Жилищни сгради“ до 1965 г., а от 1961 г. е член-кореспондент на БАН. Васильов ръководи ателие в „Главпроект“ до 1952 г. и взема участие в повечето големи конкурси, градоустройствени планове и съвети. Консултира няколко проектантски организации, а от 1952 до 1958 г. ръководи колектив в „Софпроект“. Активната им работа продължава и след 40 – те години.

Цолов проектира хотел „Балкан“ (познат като „Шератон“), както и бившия „Партиен дом“, днес административна сграда на парламента.

Може би най-важното наследство, оставено ни от двамата архитекти, е стремежът им всяка тяхна сграда да отговаря на заобикалящата среда и да се вписва в нея. Всеки проект, всеки строеж, е преценяван според общия вид на града, нищо не е крещящо и не се стреми да се отличава ярко от останалите. Послание, което в последните години съвсем сме забравили.

Текстът е подготвен с помощта на Исторически музей – Оряхово и общ. Оряхово. Използвани са публикации от сп. „Архитектура“.

Още за Оряхово четете в новия пътеводител на Дунавска България, който предстои да бъде публикуван от изд. „Сиела“ тази есен.

„Червената къща“. Дом на Андрей Николов | снимка: architectsinbulgaria1944.files.wordpress.com

Подобни статии