Тунелът под Петрохан – голямата надежда на Северозапада

Част от прохода наскоро беше ремонтиран | карта: Агенция „Пътна инфраструктура“ Весела Николаева Тунелът под прохода Петрохан, за който в момента се събира подписка в Северозападна България, е стар проект, който години наред се отлага заради липса на пари. Прекият път от София към Северозапада България е проблем, чието решение много правителства се опитват да намерят, досега не особено успешно. Първите планове за прокопаване на тунел под Стара планина са от 80-те години на XX век, като през 1988 г. е направено и проучване за тунел от 9.2 км, показват отговори на транспортния министър Ивайло Московски след запитване от депутата Вили Лилков (Реформаторски блок). Toва е най-скъпият като строителство вариант, но е определен като „икономически целесъобразен“. Друга възможност е тунел от 3 км., който обаче ще има повече разходи за зимно поддържане. Липсата на пари и насочването към други пътища е причина проектът за тунела да е замразен. Един път не решава проблемите Поддръжниците на идеята смятат, че това ще е стъпка към „възраждането на Северозапада“. Без да искаме да сме песимисти – добрата пътна инфраструктура подпомага много икономиката на отделни региони, но не е единствено и цялостно решение. Тунелът ще съкрати времето и разстоянието от София и Гърция към Монтана и Видин. Той няма да промени пътя до Враца и Оряхово, където по-прекият ще си остане през магистрала „Хемус“ и Ботевград. В най-добрия случай ще имаме алтернативен път към Монтана, Лом и Видин, по който целогодишно могат да преминават тежкотоварни камиони, а леките автомобили няма да се притесняват от рисковете на високопланинските проходи. В момента най-трудният участък от Петрохан са завоите при изкачването на Стара планина. Построяването на тунел трябва да е обвързано и с цялостен ремонт и разширение на довеждащите пътища. В противен случай ще имаме проблемите на „Дунав мост 2“ – чудесно съоръжение и лош път до него. Изграждането на Северна скоростна тангента помага за по-лесното транзитно преминаване през София към Петрохан, но високопланинското изкачване, теснините и често – неподдържаната настилка правят прохода непривлекателен. Разстоянието между София и Монтана през Петрохан е малко над 100 км, докато по магистрала „Хемус“ е над 160 км. Един тунел ще спести повече от 60 км на тези, които избират най-лесния път до Монтана, като те вече няма да прибягват до „Хемус“ заради зимата или ако не искат да се изкачват по двулентов път през планината. Алтернативите Друг остава въпросът дали камионите ще избират нов маршрут, ако пътуват към Оряхово и Видин? Отговорът е по-скоро не. За Оряхово по-лесният им път ще е отново по автомагистралата, където зимата се чисти с приоритет и по всяко време се кара с по-висока скорост. За Видин – проблем си остават участъците след Ружинци, където Е79 минава през много села, теснини и завои. Така че в този случай решение е цялостно изграждане на скоростен път към Дунав мост, а не просто на един тунел. Надеждата, че подобно съоръжение ще „разтовари“ проблемния път Ботевград-Мездра не е особено оправдана. Строежът на по-широки, удобни и преки пътища винаги увеличава трафика, така че няма как да броим сегашните преминаващи край Ботевград и да ги пренасочваме автоматично през „Петрохан“. Най-вероятно и двете отсечки ще станат натоварени. От друга страна очакването за оживление на икономиката покрай нов тунел означава цялостно увеличение на трафика във всички посоки. А откъде пари? Друго важно нещо е финансирането – от отговорите на министър Московски става ясно, че не може да се разчита на европейски пари за тунела, а националният бюджет е ограничен. Единствен вариант остава публично-частно партньорство и по думите на министъра проектът вече е бил представен пред потенциални инвеститори. Засега няма проявен интерес. Партньорството ще означава, че трябва да се събират такси за преминаване – нещо непознато досега в България. Сами може да си представим колко превозвачи и частни лица ще предпочетат малко по-кратък път с такса пред безплатните варианти. Разбира се, по план след няколко години и магистралите ще са платени, но е логично такса по вече построен път да бъде доста по-ниска от тази, с която трябва да се изплаща нов тунел. Засега вниманието и бъдещите проекти са насочени към модернизиране на пътя от Ботевград през Враца и Монтана към Видин, е посочил министър Московски. Това е наложително заради тежкия трафик от камиони и румънски туристи, който започна след откриването на „Дунав мост 2“. Скоростен път с по две ленти, който избягва населените места и намалява риска е проект, за който също се говори от години. Досега строителство няма започнато, а който иска да пътува от София, Пловдив или Благоевград към Северозапада, трябва да избира или първокласния силно натоварен Е79, или завоите на Петрохан и пътя през Искърското дефиле. Последният е слабо натоварен, особено след Своге и за щастие – наскоро ремонтиран.