Снимка: Ивайло Славков
Чипровският манастир е построен от българските католици през Х век. За периода на своето съществуване той претърпява шест пожара и разрушения, след които е възстановяван наново.
Според летописите на манастира първото разрушаване става през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин. Потушаването на Чирповското въстание от 1688 г. има особено тежки последици за светата обител, тогава е унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони. Заради пораженията от въстанието, българското католическо население е принудено да се изсели от местността. С това манастирът запустява чак до XVIII век, когато в него се заселват православни монаси.
Те преустройват светата обител според изискванията на православния обред, създават добри връзки с руски манастири и дори изпращат представители в Русия. През 1800 г. руския император Павел I дарява манастира с престолно евангелие със сребърен обков, което днес е част от експонатитие на Националния исторически музей.
Възраждането на манастира трае кратко, след като през 1806 г. е плячкосан и опожарен от берковския бей Юсуф паша. С това започва серия от пожари и усилия по възстановяването на щетите. През 1818 г. е съграден наново, за да бъде десет години по-късно пак изгорен. Поредното възкръсване на Светата обител става през 1829 г. Тогава е построена и църквата „Св. Иван Рилски”, която служи на обителта до днес. През 1837 г. огънят отново поглъща всичко. След като обителта е възстановена отново идва и последното изгаряне след Освобождението.
По време на въстанията в Северозападна България, Чипровският манастир приютява няколко хиляди четници. Самите монаси се включват като въстаници в Ломското въстание от 1867-68 година. През юли 1876 г. в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.
Понастоящем Чипровският манастир е постоянно действащ. Комплексът се състои от църква, два параклиса, триетажна кула-камбанария, жилищни и стопански сгради. Поради особеностите на терена и големият наклон отвън манастира изглежда като внушителна твърдина, а вътре създава впечатление, че е вкопан в земята. Църквата „Св. Иван Рилски” се намира в средата на манастирския двор. При преустройството на православните монаси в края на 17 в. оргиналните стенописи са покрити с вар, но все още под белия слой може да се забележат геометрични и растителни орнаменти от католическия период. Иконостасът е резбован и украсен с живопис и позлата, а иконите по него са дело на копривщенския зограф Христо Енчев.
В триетажната кула-костница пък се съхраняват костите на монасите и загиналите в Чипровското въстание. На втория й етаж се намира малък параклис – „Свети Атанасий”, чиято вътрешност е изцяло украсена със стенописи. От последния етаж, където се намира камбаната, се разкрива красива гледка към двора на манастира и околните хълмове.
Как да стигнем?
Манастирът „Св. Иван Рилски” се намира на 6 км. от град Чипровци и на 30 км западно от Монтана. Разположен е в подножието на Язова планина, част от Западна Стара планина.
За посещение на манастира е най-удобно да пътувате с личен автомобил, защото най-близката железопътна гара е чак в град Монтана. Ако пътувате с автомобил от София можете да изберете между два маршрута – по E79 до Монтана или през прохода Петрохан – път, който ви извежда през Берковица право в Чипровци.
Обърнете внимание, че Чипровският манастир не предлага настаняване и храна. Можете обаче да планирате нощувка в някое от съседните градчета – Чипровци, известено със своите красиви килими и златари или Белоградчик, където да посетите прословутите скали и Калето.