На снимката: Народни сватбени обичаи от с. Боровци, обл. Монтана | снимка: Весела Николаева
Някога, много преди социалните мрежи, телефоните и телевизията да станат развлечение, дългите вечери били пълни със самодиви, смели или глупави герои и баби, които да разказват за тях. Хиляди били приказките, родени от живота и от въображението на хората. Северозападната съкровищница на фолклора е пълна с истории, много от които все още не са виждали бял свят на хартия. За щастие преди да бъдат напълно изгубени, има и много истории, събрани и записани за поколенията.
Приказките са предоставени от „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“ на проф. Борислав Тошев. Те са част от колекцията народни приказки, събрани от Цветан Тодоров (1899-1952) и поместени в книгата му „Северозападните български говори“ (1936 г.). Едната е от с. Бело поле (разказва Тодора Живкова – Илкова, тогава на 83 години), а останалите две: „Пепеляшко“ и „Трима братя и дедо Господ“, са от с. Белотинци (разказани са от Митка Александрова – Стефанова, тогава на 58 години („Пепеляшко“) и от Юлка Онова – Григорова, тогава на 47 години („Трима братя и дедо Господ“).
Ако и вие искате, може да запишете и да ни изпратите автентична народна приказка от района на Северозапада. Всеки, който изпрати народно творчество, ще получи награда от нас. Бонус – ако е написана на оригиналния диалектен говор. Приказката ще бъде публикувана, а най-хубавите ще съберем в сборник. Изпращайте на адрес severozapazena@gmail.com.
