Казват, че мъдростта не се състои в това, да достигнеш до нещо ценно, а в това да го споделиш с повече хора, за да се увеличи силата и значението му. Тази идея е в основата на един от съвременните патриотични проекти в страната ни – „Моята българска история“. Той е част от гражданската платформа MoveBG (България може) и представлява интерактивна карта на България, в която всички заедно пишем и споделяме историята си. Тази, която по-често остава неразказана – малко известни факти за общото ни минало и важни обществени фигури, както и нашата лична история – на рода, на къщата ни или на нашата улица.
Северозападна България е място, на което винаги са се случвали интересни събития и са се преплитали истории с важни поуки. Някои от тях вече са поместени в интерактивната карта myhistory.bg. Можете да се гмурнете в „Удавените истории на язовир Огоста“, да разберете „Как жителите на Монтана избраха руския цар за депутат във ВНС“, да си отговорите защо е било важно „Създаването на читалището в с.Гъмзово“, да се запознаете с малко известните исторически личности „Свещеник Атанасий Стойков“ или „Д-р Димитър Иванчев – основоположникът на съвременното краезнание“, да научите каква тайна крие „Къщата-музей на Баба Илийца“ или какво споделя за учителя си Мито Орозов „От клинец до файтон – Бай Анко Анков, майстор на файтони“ и да обогатите знанията си с още много интересна информация от миналото ни.
За да са прецизно поднесени, преди да бъдат официално поместени в картата, историите преминават през координатора на проекта – Зорница Петрова, чийто афинитет към историята не е случаен. В момента завършва образованието си по „История и геополитика на Балканите в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ и работи по различни инициативи, свързани с популяризирането на уроците от миналото, които са ни завещани от личности, събития и важни кътчета от страната ни, наситени с духа на времето.
Зорница Петрова – координатор на „Моята българска история“
Ето какво сподели за СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ координаторът на „Моята българска история“ Зорница Петрова:
- Защо е важно да се събират всичките тези късчета история?
Късчетата история са спомени. А спомените са човешкият опит и преживявания. Важно е да се събират, за да се познават и за да поучават. Често пъти именно те са липсващото в големия исторически разказ, който създава чувство за принадлежност към дадено общество.
Може би трябва да си зададем и въпроса защо е важно да познаваме като цяло историята ни? За да си дадем сметка днес, че някога е имало много трудни времена, но хората са ги преживели и са продължили напред. Имало е и достойни хора, които са работели за своя идеал и са вярвали в него. Работили са неуморно и постоянно и накрая са успявали. Има и много хора, които остават в периферията на историческия разказ, но това, което са направили приживе също заслужава уважение.
Съществуват и истории, които все още не познаваме и за чието съществуване дори не подозираме. Това е част от каузата на „Моята българска история“ – да търси и да намира хората, които носят спомена в себе си. Част от нашата мисия е да съхраним именно това знание, което лесно може да си отиде със своя държател.
- В опита Ви като ръководител на проекта, коя е най-интересната история на която сте попадали? Имате ли личен сантимент към някой разказ?
На картата на „Моята българска история“ има много истории. Наистина много! Всички те са интересни и важни за мен, защото имат стойност! Естествено, има истории, които са натоварени с по-голяма емоционалност. Имаше една история, която помня, че ми въздейства особено силно. Получихме я от Лилия Лукова. Споделям с читателите на СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ целия текст:
„Имам една родова история, която не е уникална, защото може би много семейства в България имат подобна случка, но е вълнуваща и поучителна, носеща смирение и вяра. Ще разкажа за брата на моя дядо – Леонид. За него почти не се говореше, знаехме, че е убит през Втората Световна война и толкова. Но този дядо ни „потърси“ след точно 70 години. На 07.05.2015 г. дадоха електронен достъп до ЦДА. Аз реших да се поровя и написах Леонид в отдел ВСВ. Изведнъж излезе името, полк и мястото, където е загинал. А след броени часове се навършваха точно 70 години от смъртта му. Настръхнах. Отбелязахме паметта му с некролог, цветя на градския паметник на жертвите от ВСВ и трисагий. След година един съсед ни подаде стара снимка на млад войник. Отзад пишеше името на дядо Леонид. Така започнахме да запълваме празното му място. Сега имам мисия. Да посетя военните гробища в с. Св. Маргарита в Австрия и да донеса пръст от там, която да положа в гроба на майка му, за да са заедно навеки. Дядо Леонид е бил убит при вече завършила война, писал е, че се връща и да го чакат с цветя. Майка му умира с думи на уста „върнете ми детето“. Дано успея да свърша тази мисия. Да „събера“ майка и син, дори и в отвъдното. Мисля си, днес колко младежи на 23 г. биха отдали живота си без да искат нищо в замяна, дори и да ги помнят идните поколения. И за мечтата просто да се завърнеш в бащината къща.“
- Явно историите кръстосват земи. Как селектирате кои да се позиционират в интерактивната карта? Има ли регион от страната, в който можем да попаднем на повече материали?
Историите, които се споделят на картата наистина са много различни една от друга. Някои автори споделят за свои лични преживявания или лични преживявания на техни предци. Имаме и автори, които ни пишат дори за исторически личности или места, с които нямат специална връзка. Интерактивната карта съхранява истории от всякакво естествено – както лични, така и такива, с които нямаме пряка връзка.
Държим историите да бъдат истински и да носят послание, което да бъде поучително, положително и дори вдъхновяващо. Уважаваме труда на всеки един разказвач на картата ни, който е отделил от личното си време, за да ни помогне в осъществяване на каузата ни, като сподели история с нас. Картата позволява на всички ни, не само да бъдем читатели, но и автори. Приветстваме истории, които се отнасят, както за най-големия град в България, така и от някое мъничко село. По-този начин се демократизира достъпът до историческия разказ.
Естествено, има региони от страната, в които може да попаднем на повече материали. Има и попълнени региони с истории, които се намират извън днешните териториални граници на България. Мисля, че това е много любопитно.
- Каква е гаранцията, че включените в картата разкази за житейски случки са достоверни? По Ваше наблюдение, отговорен ли е българинът към значимостта и поуките от минало?
Всяка една история се проверява от администратори. Това са хора, които се занимават с история на професионално ниво. Естествено, съдържанието на картата е разнородно. Всички истории, споделени на нея са уникални сами по себе си и се различават една от друга. Когато историята е лична, ние няма как да знаем дали тя е плод на въображението или не. Но винаги си личи, когато една история е написана съвестно и с отговорност. Нашият екип поддържа кореспонденция с всеки автор. Когато една история е споделена на картата ни, а след това и одобрена, той получава обратна връзка. Смятам, че наистина трябва да уважаваме взаимно труда си. Представете си от колко много частици е изградена цялата българска история от Античност до наши дни. Обхващането на такъв голям времеви период е непосилно за един човек. Но, когато се включат повече хора, обемът на цялостния историческия разказ е по-лесно достижим.
- Как според Вас, могат повече българи да бъдат провокирани да се включат в съвместното написване на историята ни?
Стремим се да показваме положителния пример от историята ни, не защото не искаме да покажем неуспехите в българската история, а защото положителните примери вдъхват доверие в бъдещето и вяра, че и „ние“ можем щом и „те“ са могли. Интерактивната карта на myhistory.bg е средството, които ни помага да споделяме, заедно да пишем историческия разказ, да имаме място, където да потъваме в човешките съдби и да намираме поуките за себе си като индивидуални личности и за себе си като част от едно общество.
- Споделете ни кратка равносметка на проекта към този момент в цифри, които биха били любопитни.
Програмата „Моята българска история“ скоро ще навърши 6 години. За това време картата събра почти 1000 истории от българи, които живеят в пределите на страната ни и извън нея. Самата дейност на програмата съща се разрасна. Макар и интерактивната карта да е сърцето на „Моята българска история“, през годините поддържаме партньорства и с други исторически блогове и страници. Имаме организирани немалко на брой „Дигитални седенки“, по време на които обикаляме България и се срещаме с местните жители. Записваме това, което те носят като знание, трупано с годините, след това го въвеждаме и съхраняваме на картата на myhistory.bg.
„Моята българска история“ създаде още формати, като един от най-полезните е „Историци и истории“. В него учени представят определена тема от българската история и я дискутират с всички гости на събитието. Важното в този формат е да се разкаже историята ни от професионалистите и изглади до автентичност с лични елементи.
Може би едно от най-интересните неща за програмата, освен че дава възможност на читателя на истории да стане разказвач и на разказвача – читател, е, че обединява почти всички възрастови групи. Наши разказвачи са както ученици, така и хора вече на преклонна възраст.
Картата обединява и различни исторически периоди както от Античността, така и от Съвремието, като най-разказваните ни истории са за Възраждането и Новото време.
- Къде е насочена крайната цел? В кой момент, ще се случи личното Ви удовлетворение, че сте изпълнили тази толкова родолюбива кауза?
Крайните цели за „Моята българска история“ са две. Първо, да разкаже колкото е възможно повече за историята ни било, то чрез професионалните историци, или не. Втората е да дадем възможност на повече хора свободно да споделят, обсъждат и четат истории – забравени, непознати и представящи различни перспективи.
Естествено, „Моята българска история“ може да прерасне в нещо по-голямо, ние винаги сме отворени към предложения за съвместна дейност и осъществяване на партньорства в името на по-голяма кауза.
Засега рестартираме няколко инициативи, които прекъснахме заради пандемия. Подновяваме формата „Историци и истории“, за който вече споменах. Подновяваме и инициативата всеки месец да подаряваме една книга на историческа тематика на автора, който е споделил най-добрата история на картата ни за този месец. Планираме да организираме и няколко нови „Дигитални седенки“ по време на топлите месеци от годината.
Екипът ни е активен в социалните мрежи, където всеки ден споделяме истории, директно от картата. Споделяме и уникални фотографии, чието намиране всъщност отнема наистина много време. Споделяме и статии, в които разглеждаме исторически личности и проблеми. В профилите ни във Facebook и Instagram всеки, който проявява интерес към дейността ни, може се информира какво предстои да организираме.
Едно от положителните въздействия на цялата програма е, че тя обединява, посредством картата си и посредством организирането на събития с историческа тематика. Стремим се към разнообразен и задълбочен прочит на историята ни и към нейното разпространение.
Зорница Петрова – координатор на „Моята българска история“
Зорница Петрова – координатор на „Моята българска история“