Северен гребенест тритон (Triturus cristatus)
Разред: Опашати земноводни
Семейство: Саламандрови
Природозащитен статус в България: уязвим
Северният гребенест тритон е широко разпространен вид разпростиращ се от Западна Франция до Югозападен Сибир. Северната граница е очертана от находища в южната половина на Скандинавския полуостров. Южната граница минава през Южна Франция, северно от Алпите, находища в Cевероизточна Сърбия, Северозападна България, средна Румъния, Молдова, Украйна и средните течения на големите реки вливащи се в Черно море.
В България са установени три сигурни находища в Западна Стара планина и Врачанския Балкан, с обща численост не повече от няколкостотин индивида. Надморската височина на местообитанията е между 250 и 1400 м. Видът е установен в България през 2005 г. Находищата са изолирани от тези в Сърбия и Румъния и са най-южните в ареала на вида.
Тритонът прекарва водната си фаза в различни по големина водоеми, слабо обрасли с подводна растителност. В сухоземната си фаза вероятно прекарва в гори в близост до водоемите. Предпочита слабопроточни и застоели води. Размножителният период на северния гребенест тритон в България не е достатъчно проучен. През юни се наблюдават най-често субадултни индивиди във водна фаза. В другите части на ареала водната фаза продължава от февруари до май. Земноводното снася от 200 до 400 яйца.
Неблагоприятно влияние за развитието на тритона може да окажат промишленото замърсяване, разрушаването и пресушаването на водоемите и особено зарибяването с хищни видове риба. Влиянието на природни фактори, като обрастването, намаляването на водното равнище и еутрофикацията са с второстепенно значение.
Положителна мярка за запазването на вида е, че две от находищата на тритона попадат в Природен парк „Врачански Балкан“.
Източник: Червената книга на Република България: Електронно издание
Автори: Николай Цанков, Андрей Стоянов