Начало Забележителности Белоградчишките скали

Белоградчишките скали

от svilen
27836 преглеждания

Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 и скоро след това са включени в 100те националн обекта. През 2009 година възникна въпросът дали скалните оформления, по-забележителни със сложността и плетката си отколкото с размера, могат да издържат на теста срещу предизвикателства като Игуасу и река Амазонка и да се присъединят гордо към списъка на новите седем чудеса на света. Този път Белоградчик не успя, но всеки от предложените обекти, признати и непризнати, носи своя красота и история, които го отделят от останалите, сам по себе си. А петнадесетият национален обект на България все още крие няколко коза в ръкава си и не спира да ни носи изненади. Това може да е погледът над скалите от върховната кула на Централната група, който разкрива растящите на гроздове колони, или може да е плаването през историята на района – митове, легенди и история. От легендите, съпровождащи различните образувания с обяснения за странните им завъртяни форми, до забележителните, но забавни, хипотези за намесата на някоя по древна цивилизация – всяка от Белоградчишките скали разказва своята история на пътника.
Една от най-известните легенди е за красивата Монахиня и Конникът. Скалите, герои на историята, принадлежат към Централната група на Белоградчик – така наречените ‘Конникът’, ‘Монасите’ (‘Монахините’) и ‘Мадоната’ – са вкаменените образи на сестра Витиния и младия овчар Лука. От връзката им се родило дете и Витиния била прогонена от манастира. Когато Лука се спуснал към нея, за да й помогне, земята се разтресла, гръм сринал манастира, а Монахините, Мадоната и Конникът се вкаменили, за да стоят като спомен и до днес.
Недалеч е скалната група ‘Дервишът’, ‘Ученичката’ и ‘Мечката’, която разказва историята на младия дервиш Абдията, който наклеветил любимия на ученичката Латинка с обвинения в бунт и отишъл сам да я пресрещне на Любовната скала вместо младия Милотин. Латинка разбрала измамата и побягнала по скалите, но попаднала в бърлогата на мечка сръвница. В резултат от молитвата на Латинка и тримата се превърнали на камък, измит от ручея сълзи на Милотин.
Други митове, опитващи се да дадат форма и история на скалите, съпровождат ‘Лъвът’, ‘Адам и Ева’, ‘Хайдут Велко’. Но нещата не спират до там. Пример за границите на народното въображение са названията на скалите ‘Пинокио’, ‘Динозавърът’ и ‘Шарл де Гол’.
Образуването на митичните канари е започнало още в края на Палеозоя, когато Белоградчик е бил погълнат от стихията на морето. Под влиянието на последвалите тектонски цикли водата е започнала да се одръпва и на повърхността най-накрая е изплувала местността от камък. Температурата и разрушителните сили на вода и вятър търпеливо са ваяли скулптурите в продължение на векове. Засиленото съдържание на железен окис, от своя страна, е допринесло за разгръщането на гама от багрен до пурпурен цвят, така добре позната на пътника.

Invalid Displayed Gallery

Подобни статии