Козарника – следи от първите хора в Европа?
Неандерталецът, наречен от учените „първият модерен човек”, е вече сравнително добре изследван от историци и археолози. По намерени парчета от черепи на по 35 – 40 000 години дори са създадени скулптури, показващи как са изглеждали „първите европейци”. Сигурно е, че не са принадлежали към някоя от оформилите се днес различни раси, а по-скоро са били смесица между представители на бялата, жълтата и черната раса. Някои учени стигат дори дотам, че обобщават: „Облечен в костюм, този човек не би изглеждал не на място в някой от днешните ни градове”. Много се спори къде са се заселили първите неандерталци, дошли в Европа от Африка. За техен дом претендират археологически разкопки край Дон, пещера в Северна Гърция, впрочем доста посещавана от български туристи, Испания, Турция и прочее. С какъв успех може да се намеси в този „домакински” спор България, и по-точно пещера Козарника край село Орешец до Белоградчик, където вече от години международен екип археолози изследва откритите следи от живот в праисторическите времена?
Колкото и интересни и вълнуващи да са разкритията на археолозите за къснопалеолитната култура от 37 – 34 хилядолетие пр. Хр., те не разкриват революционно нови факти за неандерталеца. Защо обаче пещерата буди такъв интерес сред научните среди? Тайната се крие в най-долните пластове на разкопките, които са в състояние да преобърнат представата за най-древната история и първата поява на човешки същества. Защото в тези пластове са открити останки от човешки същества на възраст 1,4 милиона години! Смята се, че са открити доказателства за присъствие на Homo erectus – и ако тези подозрения се потвърдят, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в тази част на света и ще преобърне не само схващането, че праисторическият човек е стъпил в Европа през Гибралтарския проток, но и че това е станало преди по-малко от милион години.
Особено люти научни спорове предизвикват открити кости с направени по тях резки, за които някои твърдят, че не са се получили в резултат на случайност, а са съзнателно направени от прачовеците. Тази хипотеза мобилизира сериозен отпор от страна на учени, доказващи, че способността за символно мислене – т.е. необходимостта на човека да бележи със знаци природата – е възникнала преди около 50 000 години.
Любопитен факт е, че резултатите от тези археологически проучвания днес стават факт поради щастливо стечение на обстоятелствата. Пещера „Козарника” и отсрещната пещера „Миризливка” преди години са били предвиждани за развитие на стопанска дейност, а според местни хора – дори за противоатомни убежища. Разказват, че е имало идеи за превръщането на пещерите в барове, кошари, гъбарници. Най-грозната легенда е за проект, според който са можели да бъдат използвани за складиране на опасни отпадъци.
Днес археолозите много бавно напредват и вече са разработили терен от около 7 квадратни метра на 750 м. дълбочина. Работата се развива с такова темпо, тъй като буквално всяка шепа пръст трябва внимателно да бъде претърсвана за следи от човешко присъствие.
От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели.
Екип от 20 български и френски археолози се опитват да докажат тази теория, след 11 години разкопки в пещерата Козарника, намираща се в Северозападна България. Откритите досега следи от човешка дейност, датиращи отпреди 1,4 и 1,6 милиона години предизвикват въпроси къде всъщност е живял първият човек преди да се разсели и разшири дейността си в цяла Европа. Според досегашните теории първите хора са дошли в Южна Европа от Африка, пресичайки Гибралтарския проток преди около 800 000 години. Но според Жан-Люк Гуадели – директор на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания, разположената в Източна Европа България действително е един от най-естествените маршрути, откъдето може да е преминал в Европа праисторическият човек. Идвайки от Африка първите хора по-лесно са можели да стъпят в сърцето на Европа през Босфора, след което да са пресекли река Дунав през пролома Железни врата, намиращ се между Румъния и Сърбия, заяви Гуадели в интервю за АФП.
Много е възможно именно по този начин нашият праотец, тласкан от естественото си любопитство и в търсене на благоприятен климат и природни условия да е дошъл на европейския континент, идвайки от България, потвърди и преподавателят в университета в Тулуза Жан-Клод Льоблан, допълвайки: “Трябва да променим нашите концептуални системи и методи по този въпрос”. Теорията за преминаването на праисторическия човек през Гибралтарския проток е конструирана и оформена от западноевропейски учени, на основата на богатите археологически находки, открити в Западна Европа.
Но тази информация е дошла само от една част от европейската твърдина, след което тези научни открития са били приети за валидни за целия континент, което не е правилно, отбелязва учен от Българската академия на науките (БАН). Николай Сираков, който е и заместник-ръководител на екипа от археолози в Козарника и неговият френски колега Гуадели са поддържали контакт в продължение на близо 20 години, преди да вземат решение за започване на разкопките в пещерата през 1996 г. Уникалната пещера Козарника е разположена в скалистата местност около известния северозападен град Белоградчик и е достъпна само пеша или за автомобили с висока проходимост. През миналия век пещерата е била считана за сцена на човешка дейност от периода на Каменната ера. Това място е регистрирано още през 1920 г. в записките на известния български археолог и изследовател Рафаил Попов. Но липсата на средства за провеждане на задълбочено изследване и разкопки е причина и за липсата на сериозни научни открития.
Издълбаните и назъбени парчета кост, открити в Козарника, водят учените до заключението, че първите обитатели на пещерата са можели да изразяват чрез скулптури абстрактни понятия, а за броене най-често са използвали метода на резките. Животинските кости, с издълбани върху тях успоредни линии сочат, че първите хора са отброявали дните. Изследванията върху тези линии сочат, че те са правени в периода на Каменната ера. Резките са били твърде прецизни, за да бъдат сметнати за случайно направени върху костта при отделяне на месото на животното, коментират специалистите. Въпреки направените открития учените все още имат разногласия около това как древните хора са изразявали абстрактни понятия. За разлика от други пещери в Западна Европа, където има пещерни рисунки, считани за символичен израз на мисли и събития, в пещерата Козарника такива рисунки не са открити. Но тяхната липса не поставя под въпрос способността на праотците ни да мислят абстрактно, заяви Жан-Люк Гуадели. Пещерните рисунки от периода на Каменната ера, открити на територията на България, като цяло не са много, но това може да доведе до заключението, че древните хора по тези земи просто не са имали артистични наклонности, шегува се френският учен.
Invalid Displayed Gallery