Начало Забавления Традиции и обичаи за Благовещение в Северозапада

Традиции и обичаи за Благовещение в Северозапада

от Mariana Gomileva
467 преглеждания

Царските двери в църквата „Св. Възнесение“ в с. Чирен, Врачанско, строена през 1856 г. / снимка: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“, Враца

На 25 март Православната църква чества един от най-светлите си празници – Благовещение – денят, в който Архангел Гавриил възвестява на Дева Мария благата вест, че тя ще роди сина Божий – Иисус Христос.

За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“ и е свързан с множество поверия.

В България Благовещение се свързва и с идването на пролетта, затова традицията повелява да се яде „нещо зелено“ – коприва, спанак, лапад. Празникът се пада по време на Великденските пости, но на трапезата е разрешено да има риба. Пече се пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

В християнската традиция, днешният ден се почита като празник на майката и грижата ѝ за децата. На този ден много родители избират да пробият ушите на малките си момиченца, защото се вярва, че няма да ги боли.

Имен ден празнуват Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Евангелина и др.

Честит празник! Нека има много здраве и изобилие от благи вести във всеки дом!

Ето най-популярните традиции за празника в Северозападна България:

На Благовец дворовете се почистват и се палят огньове от сметта. Така символично се гони злото и зимата, посреща се на чисто пролетта.

В Зверино хвърлят в тези огньове клечици, като наричат за животните – да не бъдат хапани от змии, смокове. Всеобщо спазвана е забраната на Благовец жените да не работят женска работа, особено с прежда. Сутрин всеки гледа да си завърже здраво вървите на цървулите – да не се влачат вървите, защото “ще се влачат” змиите цяло лято подир него.

В Боденец завардват ливадите, стадата се прибират от кошарите, “за да пасат на Връа и на Страната”. Вечерта срещу празника стопаните почистват къщата и двора, събират боклука на два купа и го палят. Привечер децата вземат ръжена и машата, започват да дрънчат и да обикалят градината, като викат: „Бегайте змии и гущери, че утре е Благовец, идат татари да ви мерат с кантари! Бегайте змии и гущери…” Ще обиколят три пъти двора.

Според някои не трябва да се спи до късно, други пък спят на Благовец, та да им е „благ цела годин съньо.”

Така празнуват и в Моравица – с огньове и обхождане на двора, за да пъдят влечугите. В Игнатица, Лик и в много други селища по дефилето по традиция на Благовец младите се люлеят за здраве и против всякакви лошотии.

В Мизия вярват, че ако на Благовец денят е ясен и слънчев, годината няма да е сушава и ще е плодовита, ако е облачно и вали дъжд – суша ще има и нищо няма да се роди. В балканското село Зверино старите казват: “До дека е на Благовец снего, до там е на Гергьовден шумата.” Старите казват още, че на този ден излизат змиите и гущерите от своите зимовища, че от този ден започва да кука кукувичката. В нейното благовестие всички вярват, а свързаните с първото закукване поверия, са все още живи. Във Фурен и въобще в криводолските села, вярват, че кукувицата трябва да те закука „коги броиш пари, та цела годин пари да броиш”.

                                МОР’НЕ КУКАЙ, КУКУВИЦЕ МОЯ,

                                    но ми иди, иди у Варненско поле.

                                    Кукувица дума: “Мене Бог е дало,

                                    мене Бог е дало, в’гора да кукувам,

                                    в’гора да кукувам, гора да развивам,

                                    гора да развивам, рая да се радва.”

                                                (с. Добруша, Врачанско)

Като та закука кукувицата трябва да имаш железни пари у себе си – у джоба си, значи през цялата година ше имаш пари, а ако са железни – ше бъдеш и здрав, здрав като железо. (Любомир Макавеев, р. 1945 г. в с. Ракево, Врачанско.)

Кукувицата кога кука требва да си сит, да не си гладен и да имаш пари у тебе. Като та закука така, значи цела година ше имаш пари и ше бъдеш сит. (Младенка Панова, с. Ракево, Врачанско.)      

Според народното вярване във Врачанско куковицата започва да кука на Благовец и кука до Еньовден или Петровден. Тогава млъква чак до другата година, до Благовец.

Легендата разказва, че кукувицата и чухалът били хора… Живеели някога, в старо време, брат и сестра. Куку се казвал братът и бил трудолюбив, а сестрата – сприхава и мързелива. Додеяло на работния момък от свадливата мързелана и избягал далеч от дома. Постояла тя сама в празната къща, разкаяла се, затъжила за брат си и започнала да плаче и да го вика. Замолила се на Бога да я стори на каква да е птичка, да хвръкне, брат си да търси и като го намери – прошка да му иска. Господ чул молбата й и я сторил на кукувица.

От тогава и до днес тя броди по света, търси брат си и вика: “Куку!… Куку!”. А той мълчи. Само нощно време излиза и й отговаря: “Чух!…Чух!” Тя го чува из гората, но не го вижда в тъмното. На сутринта пак хвърчи и още по-силно го вика, но никой не се обажда…

Така неспирно го търси до Еньовден. На тоя ден, като види, че той не се обажда, тя млъкне. Мълчи догодина, до Благовец и пак за брата се сети, пак й дожалее и тръгва да го търси и вика. Затуй кукувицата кука от Благовец до Еньовден. Легендата записва преди повече от век етнографът Димитър Маринов от Белослатинско.

Денят на майката – празник на младостта и природата във Враца

На Благовещение децата от основните училища и прогимназията честват “Денят на майката”. Учениците посещават организирано празничната църковна служба; четат им се сказки за значението на празника. Децата изнасят детски утра, подготвени от тях. Например през 1937 година възпитаниците на училище “Софроний Врачански” изнасят специална детска оперетка “Девойчето и месеците”, композирана от учителя по музика Никола Манков. При хубаво време излизат на разходка в полето, в местността “При лагера” или в гората, където берат пролетни цветя.

Благотворителното дружество “Обнова” организира ежегодно в чест на “Деня на майката” агитационна седмица за грижите към майките и техните деца. Жените в „Обнова“ организират специална програма и томбола, за събиране средства за бедните майки. Изнасят квартални сказки и беседи: “Поклон пред майката”, “Жената-майка и новото време”, благотворителни утра.

В чест на празника Благовещение е избран и денят за освещаване с тържествен водосвет на детската Здравно-съвещателна станция през 1929 година, открита от Съюза за закрила на децата в България. На тържеството присъстват и общинските власти, окръжният управител, здравните власти в града.

 

Източник: Празничен народен календар от Врачанския край, 2010

 

Подобни статии