Разпускане на пастирите в с.Зверино, на Димитровден през 19 в. / снимка: „Карта на времето“
В северозападна България Името на свети Димитър славят като свой патрон и небесен закрилник православните храмове в Типченица, Крапец, Крива бара, Челопек, Зверино, Соколаре, Горна Бешовица.
Свети великомъченик Димитър е роден през III-и век. Като управител на Солун открито изповядвал християнската вяра. Заради нея той е хвърлен в тъмница и убит с копия от езичниците на император Галерий на 26 октомври 306 година и канонизиран от Източноправославната църква.
Репродукция на икона на Св. Димитър Солунски Чудотворец, изработена чрез смесена техника, със златно покритие, върху естествено добит камък от Северозападна България
В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий.
Свети Димитър се счита за покровител на зимата, студа и снега. Свети Димитър зима носи, а свети Георги – лято, гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона. На 26 октомври свършва традиционният период от Гергьовден до Димитровден за наетите сезонни работници – пастири, ратаи и др. Те се изпращат с дарове сред които дрехи за зимата. В Мизия има такава приказка: „Едни се изробват, други се заробват“, защото на Димитровден отново се наемат пастири за следващия аграрен сезон. „Голем празник. Оди са на черква. Имаше некога, та са ценеваха ратаи от Гергьовден до Димитровден. Доде ли Димитровден тогава са наплаща чорбаджията и той си отива…“ (Петър Горчев Цеков, р. 1922 г., с. Лик, Врачанско.)
От Димитровден започва „циганското лято“. На този ден се ходи на почит при овчарите с вино и печена кокошка, на други места пък самите овчари се събират на обща трапеза и веселба. На обредната трапеза в чест на светеца е задължително да има ракия, вино, курбан от овче месо или яхния от петел, хляб.
На Димитровден се яде месо / снимка: Мариана Гомилева
В Зверино не се работи женска работа от Петковден до Димитровден – 14 дни, заради стоката – лесно да се телят кравите, да се ягнат овцете, да се козят козите. На самия ден се меси обреден хляб – параклис, който жените носят в църквата. Селските събори на този ден не са рядкост в Северозападна България. От близо и далеч родата се събира, защото селският събор е най-големият родов празник, чакан с нетърпение от млади и стари всяка година.
Източник: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца