Начало Икономика Побратимени градове на Белоградчик

Побратимени градове на Белоградчик

от Mariana Gomileva
3563 преглеждания

Площадът в Белоградчик / архивна снимка: Мариана Гомилева

Побратимяването, като възможност за сближаване на гражданите отвъд границите между държавите, е част от живота на Европа от 1950 г. И въпреки че през всички тези години побратимяването, като процес укрепва и се разраства, днес все още е трудно да се намери достатъчно надеждна, актуална и събрана на едно място информация за него. Затова Съветът на Европейските общини и региони е създал интернет страница, която има двойна цел – да осигури източник на информация за побратимяването и едновременно с това да помогне на градовете в намирането на партньори. Българската версия на страницата съществува благодарение на съдействието на Националното Сдружение на Общините в Република България.

Идеите за европейското единство и идентичност са в основата на побратимяването. Хилядите градове и общини, които гордо демонстрират своите връзки на побратимяване с други градове и общини от Европа са може би най-красноречивият пример за сътрудничество. Като се обединяват гражданите от различни краища, побратимяването им дава възможност да споделят проблеми, да обменят идеи и да разберат различните гледни точки по теми и въпроси от общ интерес.

Този процес дава възможност на младите хора да опознаят своите връстници от различни страни и така да изградят доверие помежду си. Има много примери за добри практики на побратимяването в различни сфери – изкуство и култура, младежи, гражданско участие, устойчиво развитие, общински публични услуги, местно икономическо развитие, социално включване, солидарност и т. н.

Община Белоградчик е побратимена с Общините Княжевац (Сърбия), Дубно (Украйна) и Жодон (Белгия).

Белоградчик отвисоко / снимка: Мариана Гомилева

Княжевац

Княжевац или Гургусовец (на сръбски: Књажевац или Knjaževac – Кяжевац; на местния турлашки диалект: Гургусовъц), е град в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, близо до границата с България в историческата област Тимошко, административен център на едноименната община.

Княжевац в миналото / снимка: Владан Радованович

Населението на града е 19 351 жители, а на цялата община – 37 172 (2002 г.). Градът е разположен в овощарски и лозарски район. Още от римско време Княжевац е известен със своето вино. Най-застъпените култури в този район са гроздето, сливите, къпините и вишните. Развита е текстилната индустрия, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, кожарството и обущарството.

Картички от Княжевац в миналото / снимка: Владан Радованович

През ХVІІІ век Гургусивец е в границите на каза Тимок, Видински санджак. В него е разположена една или повече пътни станции (мензили), издържани от видинското вилаетско управление. Градът е предаден на Сърбия през 1833 г. и името му е сменено на Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.

При избухването на Балканската война през 1912 г. един човек от Княжевац е доброволец в Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 г. има население от 4900 души. Край града са погребани 317 български войници и офицери от Първата световна война.

Днес Община Княжевац е туристически център. На територията на всичките 86 населени места няма неасфалтирана улица, а въпросът с канализацията в общината е решен изцяло.

Изглед от Княжевац / снимка: Владан Радованович

Успешно се работи в областта на комасацията на земята и усвояването на нови терени с вишневи насаждения. Всяка година се провежда културен фестивал на младежта, който води началото си от 1962 г.

През 1968 г., Общините Белоградчик и Княжевац подписват протокол за приятелство и сътрудничество в различни области и се побратимяват. Така, през 2020 г. те отбелязват 52-годишен юбилей от своето побратимяване. От десетилетия двете общини си сътрудничат в общи проекти на общинските власти в областта на околната среда, културата, туризма, образованието, здравеопазването, противопожарното дело, горите, туризма и спорта.

Съборът Кадъ боаз, 2019 г. / снимка: Владан Радованович

Всяка година се провеждат много и разнообразни съвместни инициативи. Реализирани са редица трансгранични проекти в областта на образованието и туризма.

Сериозен принос в развитието на международното сътрудничество имат и Турлашките дружества на двете страни, както и неправителствените организации – Балканска гражданска коалиция, Регионалната агенция за развитие на Източна  Сърбия, Тимошки клуб и др. Забележителна е работата на личности като координаторът по международно сътрудничество от Община Княжевац, Сърбия, Владан Радованович, председателят на Турлашко дружество „Ждребче“ Любомир Веселинов и др.

Празникът на Княжевац, на който е поканена голяма делегация от Белоградчик, 2017 г. / снимка: Любомир Веселинов

 

Лого на 45-годишнината от побратимяването на Белоградчик с Княжевац

„Побратимска“ дюлева ракия, юбилейно опакована, по повод 50 години побратимяване  Княжевац – Белоградчик / снимка: Мариана Гомилева

Изявление на кметът на Белоградчик – Боян Минков:

Боян Минков – кмет на Белоградчик

„Побратимяването на Общините Белоградчик и Княжевац вече 53 години допринася за активното сътрудничество помежду ни. Благодарение на осъществените бизнес контакти и обмяната на визити в културни мероприятия, гражданите в тази част на Балканския полуостров се чувстват спокойни и с надежда за по-добър живот. Княжевац е прекрасен град, който развива своя туризъм по успешен начин и в този аспект можем много да се поучим едни от други. Считам, че сърдечната обмяна на добри практики трябва да бъде поддържана и напред в годините. Историята е подложила на изпитание нашите народи, но разумът и добронамереността са доказали, че хората и на двете общини са родолюбци, които милеят за своя край и го искат свободен и развиващ се. Само чрез взаимно споделяне на опит, бихме си спестили грешки в икономически, социален и културен аспект. Ще работим за това, занапред обменът по между ни да се осъществява на всякакви нива, за да се подобрява животът на нашите граждани във всички възрастови групи – от учениците, до по-зрелите хора. Така както става приемственост между поколенията, е добре да става все по-добра приемствеността и между нашите народи на хоризонтално ниво: общуване на млади жители на Белоградчик с такива на Княжевац и успешни работни отношения между утвърдени с годините личности с опит от двете общини. Тези контакти разбира се, биха били много по-пълноценни след официалното откриване на граничния пункт при прохода Кадъ боаз, който в момента отваряме само по време на мащабния балкански събор. Тази година решихме той да се проведе на 19, 20 и 21 юли. Да си пожелаем ГКПП Ново корито – Салаш да бъде факт до следващото отбелязване на 54 години от побратимяването на двете общини.

Пожелания за успехи, Боян Минков – кмет на Белоградчик.“

Дубно

Ду̀бно е град в Ровненска област на Украйна, административен център на Дубненски район от областта. Има население от 39 146 жители (2001 г.). През Дубно минават европейските транспортни коридори E40 и E85. В града има: краеведски музей, замък и дворец на князете Острожки (XV—XVII век), дворец на шляхтичите Любомирски и други архитектурни паметници. Първото споменаване на града е през 1100 г. В края на юни и началото на юли 1941 г., околностите на Дубно стават арена на ожесточени сражения между Червената армия и Вермахта. В резултат на контраударите на механизираните корпуси на Югозападния фронт, придвижването на германците е забавено. На 17 март 1944 г. е отвоюван от войските на 1-ви Украински фронт, в хода на Проскуровско-Черновицката операция. На частите, участвали в освобождението на Дубно, със заповед на съветското Върховно главно командване от същия ден, е обявена благодарност и в Москва е даден салют от 12 артилерийски залпа от 124 оръдия. По-късно градът преминава в територията на СССР.

Центърът на гр. Дубно, Украйна / снимка: Борис Мавлютов

През 1987 г. след побратимяването на Видин с град Ровно, СССР, първият секретар на Общинския комитет на Белоградчик Мито Тодоров инициира побратимяването на Белоградчик с тогавашния съветски град Дубно (днешна Украйна). По това време той наброява около 40 хил. души, докато градът под скалите е с население едва 12 хил. При пристигането за подписването на договора за побратимяване, на българската делегация е оказана особена почит – празнично посрещане със 100 музиканти – ученици от град Дубно и околността. Моментът е толкова тържествен, че и до днес Мито Тодоров си спомня атмосферата: „Още със стъпването си на съветска земя усетихме сърдечно отношение към нас, но поздравът на ученическите състави беше равностоен на грандиозен концерт. Толкова силно ни впечатлиха, че веднага взехме решение да поканим талантливите музиканти на предстоящото следващата година откриване на Панаира в Белоградчик, който смятахме да възстановим като една изгубена във времето традиция още от далечната 1906 г. Така и стана – за Петровден 1988 г. моята дясна ръка Любомир Веселинов от Общината лично организира три автобуса от Мездра, за да докарат децата в Белоградчик, след като ги беше посрещнал и развел из София. …В документа за побратимяване си спомням още,  че включихме намерения за сътрудничество на всякакви нива – гостуване на танцови състави, обмен на стоки от различни местни промишлености, включително на вино. Нашият град вече се беше прославил с чудното си вино, и от Дубно, за да се възстановят след скорошната авария в Чернобил, ни поръчаха доставка на гъмза. Трябваше после специално да искаме разрешение от централното държавно управление, за да им изпратим червено вино, на което нашите побратимени другари много държаха, заради богатия му състав на полезни вещества, невероятното му качество, специфичния вкус от почвите край Белоградчишките скали, наистина вярваха в чудодейната му лечителна сила.“

Още на следващата година след подписването на договора за побратимяване, на 5-дневния панаир в Белоградчик пристигат участници от град Дубно. По онова време това е бил един от малкото начини да излязат в чужбина. Под скалите ги посрещат тогавашният кмет Владимир Живков и самият Мито Тодоров, който ги е поканил лично преди година в Дубно. Любопитна подробност е, че с музикантите идва и екип от професионални агрономи, които да обучат хората от Белоградчик как да получат висок добив от отглеждането на картофи на малка площ.

Любомир Веселинов, председател на Турлашко дружество „Ждребче“, който през годините активно работи за развитието на Белоградчик си спомня: „Постигнато беше много добро сътрудничество между АПК – Белоградчик и структури на селското стопанство в Дубновски район. Специалисти в земеделието от Дубно няколко поредни години отглеждаха картофи в землището на село Раяновци, като ежегодно постигаха рекордни добиви, от порядъка на 1.5 тона от декар /1986-1990 г./. Имаше и обмен на специалисти в областта на растениевъдството. Бяха установени много добри контакти и с представители на средношколската младеж – ученици от горните класове на училища от двете общини. Те активно участваха в провеждането на летни бригади (15 дневни) на разменни начала за събиране на сено и бране на ягоди и малини. В Белоградчик бе открит магазин Дубно, а в Дубно – магазин Белоградчик. По повод празниците на градовете и други бележити дати и годишнини, гостуваха многочислени делегации. Бяха проведени също и срещи с представители на бизнеса при разменено гостуване. Имаше и обмен на фолклорни състави и духови оркестри на съответните общини. Постигнахме ценни побратимски отношения, които би било хубаво да се развиват и днес.“

Танцьори от Дубно, Украйна, на площада в Белоградчик, 2013 г. / снимка: Любомир Веселинов

Жодон 

Jodoigne (Жодон) е град в окръг Нивел на провинция Валонски Брабант, Кралство Белгия, с население 12 440 (2006), също побратимен с Белоградчик.

Църквата Notre-Dame в Жодон / снимка: Jean-Pol Grandmont

Този град подарява на Белоградчик нов противопожарен автомобил. През 2013 г. Антон Трифонов, зам.-кмет на Община Белоградчик приема посланика на Кралство Белгия у нас Н. Пр. Аник ван Калстер. Визитата й съвпадна с изтичане на първата година от нейния мандат. Тя е заедно със семейството си и изпълнителния директор на „Минно дружество Белоградчик”АД – Филип Уотле и неговата съпруга. Зам.-кметът запознава гостите с приоритетите на общинската икономика и основно с развитието на туризма. Става дума за активната работа на общинското ръководство, свързана с реализирането на проекти по оперативните програми. Гостите изразяват своето въодушевление от уникалните природни забележителности на територията на общината. Филип Уотле, който има основна заслуга за установяване на приятелските отношения между двата града обявява, че ръководството на Жодон предоставя безвъзмездно още един чисто нов пожарен автомобил на местната пожарна. Предложено е Община Белоградчик редовно да участва в провеждането на традиционните изложения в областта на селското стопанство в Жодон.

Преди няколко години по време на изложението продуктите на местно предприятие за млечни продукти и две винарски изби са се ползвали с изключителен интерес и всички количества са били изчерпани много бързо. На срещата е обсъдена и темата за обмен на младежки групи и развитието на туризма.

През 2018 г., Посланикът на Белгия Франсоа Бонтан уверява кмета на Белоградчик, че той ще направи всички възможно жителите на побратимените общини Белоградчик и белгийската Жодон да се свържат и развиват общ бизнес: „Също така съм заинтересован да видя какво може да се направи, за да се поднови развитието на отношенията между Жодон и Белоградчик. Защото не са само взаимоотношенията между държава и държава, но моят министър на външните работи също е много заинтересован да развие взаимоотношенията между двете местни власти и двете държави. Да може да свърже хората в директен контакт помежду им.” Дипломатът посещава и пожарната в града, която е получила преди няколко години пожарна кола като дарение от Белгия. Той се поинтересува и от възможностите за каране на велосипед сред природата, което се оказа негово хоби.

Смисълът на побратимяването е в дългосрочното сътрудничество между партньорите, а не в съвместна работа в рамките само на един конкретен проект. Затова то трябва да е в състояние да „надживее” промените в управлението на общината, както и отделни проблеми, с които се сблъскват някои от партньорите. Побратимяването означава взаимна подкрепа, когато някои от тях има нужда от това – напр. при големи наводнения. За да се гарантира всичко това, е необходимо върху побратимяването да се работи постоянно, да се ревизират условията на договора между партньорите, за да отговарят те на променящата се ситуация и така то да остане актуално и динамично.

 

Източници: Община Княжевац, Vidin Online, БНР, Съвет на Европейските общини и региони, спомени на Мито Тодоров, Любомир Веселинов, Владан Радованович и др.

Вижте кои са побратимените градове на Враца, Монтана и Видин тук.

Побратимени градове на Враца, Монтана и Видин

 

 

 

 

Подобни статии