Начало Забележителности Пещера „Магура”

Пещера „Магура”

от svilen
32733 преглеждания

Една от най-известните и впечатляващи гледки в Северо-Западния район е пещерата Магурата. Магурата се намира на около 17 км от Белоградчик и около 35 километра от Видин. Магурата е една от най-големите подземни галерии в България, съдържаща над два километра от зали, преплетени мрежи от пътища, издълбани от стените на самия варовик, изкачвания и спускания все по-надолу в недрата на земята. Великолепни сталактити и сталагмити пресичат концертните зали като колони, а някои от тях достигат до двадесет метра. ‘Големият сталактон’ е с диаметър в основата четири метра, а оформянето на двадесетметровата му структура е отнело хиляди години. Чудесата, които пещерата крие, не спират дотам – пещерни бисери и пещерно мляко прибавят блясък към необикновеното място.
Освен творение на природата, Магурата е запечатала в камъка най-дългата линия на човешката история – праисторическата. Най-ранното човешко присъствие е оставило своя облик трайно в стените на подземните камери в седемстотинте рисунки от различни ери. В днешно време рисунки, създадени преди 7000 години, могат да бъдат видени в дълбочините на художествената галерия. Рисунките представят танцуващи жени и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, растения и небесни тела. Календари на слънчевата година, изчистени с поправки от наследниците на техните създатели, са съхранени заедно с рисунки-обяснения за празници и фестивали, символични и реални фигури. Това води до хипотези за религиозния характер (даже възможно функциониране като светилище) на тази част от пещерата.
Аналогии са правени между Магурата и известни културни центрове на средиземноморското праисторическо изкуство, открити на Апенините и Иберийския полуостров. За разлика от други скални панели, обаче, носещи образци на праисторическото изкуство, преобладаващи в Магурата са антропоморфните форми. Скалното изкуство е съсредоточено предимно върху ролята на човека в света и в обществото. Елементите на танц, изобразени както върху жените, така и върху някои от мъжете, се съгласуват добре с хипотезата за място със сакрално или култово значение, тъй като в традицията на езическите култове танцът често има важна роля в обредните церемонии.
Ловните сцени са забележителни, но въпреки хипотезите за религиозния характер на тази част от пещерата, сцени на жертвоприношение изглежда липсват. Бестиарията на пещерата не е толкова сложна, колкото в други центрове на праисторическото изкуство (където, напротив, антропоморфните изображения са рядкост), и темата не е разгърната. Животните често се появяват като илюстрация на ловните сцени, но по-рядко сами по себе си.
Галерията, посветена на скалните рисунки, е една от най-вътрешните части на пещерата, което предполага по-затворения характер на залата. Тя не се вижда директно от централната ос на пещерата (пътят, който минава през средата й) а се намира в едно от страничните разширения и пътят до нея е по-ограничен.
Климатичните и пейзажни особености на терена около Рабишката могила са аналогични на областта Champagne във Франция, което от своя страна предоставя уникални за Балканите условия за шампанизиране и съхранение на вина. Постоянната температура в цялата пещера е 12? C, а нивата на влажност са благоприятни. Заради това в едно от вътрешните разклонения на Магурата се помещава единствената на територията на България изба за естествено пенливо вино, преработено по класическа френска рецепта. Дегустация на вино се провежда на място.

Invalid Displayed Gallery

Подобни статии