Начало Забележителности Пещера Лепеница

Пещера Лепеница

от svilen
26314 преглеждания

Снимка: www.bulgariatravel.org

Пещерата Лепеница (на 4 km от Белоградчик в местността Маркащница) се смята за част от природния феномен на Белоградчишките скали и е вероятно на възраст близка до тази на образуванията. Стените й са оцветени в същия кафяво-червеникав цвят, който краси структурите над земята. Подобно на Магурата пещерата е хоризонтална и отворена за преходи в недрата на земята, а входната камера е пресечена на два етажа.

Интересът към геоложките процеси, както и към археологическото наследство, погребано под земните пластове, повежда многобройни учени напред през устието на Лепеница. Първите проучвания са започнати от специалиста по праистория Васил Миков, който изследва пещерите в района. На този първи стадий са открити фрагменти от глина и оръдия на труда. Допълнителни разкопки са проведени в началото на 60-те от Иван Балкански (от Историческия музей на Белоградчик) – тези разкопки хвърлят светлина върху находките на Васил Миков. Изследванията са преведени с още една стъпка по-нататък, когато в края на 80-те проучванията са поети от Златозар Боев и Николай Илиев от НПМ и БАН, с помощта на инженер Емил Джунински, по това време уредник на Природонаучния музей на Белоградчик, както и Ивайло Крумов – тогава все още ученик в града.

Сондажи са направени и от залите на пещерата са събрани фрагменти от керамика, фаунални и флорални останки, а освен това е направено изследване на химическия и минерален състав на почвата. Това е първото археозоологическо и археоботаническо проучване на пещерата. Макар кремък да не е намерен, като допълнение към откритите чирепи, палеоботаническият анализ дава страхотни резултати.

Когато става дума за местна фауна, най-многобройни са представителите на домашните животни – седем вида бозайнци, пет от които домашни, многобройни останки от овце, кози и говеда, използвани ежедневно в домакинството. Интересни са и ботаническите находки – пшеница, ечемик и ръж изглеждат като най-разпространения поминък в местността, а обилното им присъствие показва ясно зависмостта между земния пласт и културата, която го е обитавала. Също са открити  следи от растителни останки в мазилката, използвана при изграждането на жилищата, което навежда на мисълта, че предпочитаната техника е била кална зидария.

Парчетата мазилка показват, че входната част на пещерата някога е била застроена и обитавана от хората, обработващи земята й. Тук е възможна още една аналогия с пещерата Магура, тъй като се смята, че Триумфалната й зала е била жилищен комплекс за обитателите на местността. Археологическите находки говорят за съществуването на едно земеделско общество, организирано в селище, където се е състояло и производството на основния поминък.

Пещерата Лепеница също е изключителен пример за геоложките процеси, управлявали района, а красивите й камери, колонади, паяжината от зали, скрити под нашия собствен пласт земя, са великолепно продължение на видимата част от комплекса, избрала да остане над повърхността.

Подобни статии