Останки от римските постройки | снимки: severozapazenabg.com
Местност „Анище“ някога е бил важен район при пътуванията на древните римляни. На мястото има останки от антично селище – една сграда от четири помещения и още една близо до нея. Предполага се, че е било пътна станция по трасето Рациария – Наисус (Арчар – Ниш, отдавна неизползван път). На мястото е разкрита римска баня, намерени са фрагменти от глиинени съдове, монети от III век от Новата ера, както и накити.
Най-вероятно постройките са строени и използвани през II – III век от римски пътници и са разрушени от нашествия на чужди племена до началото на IV век. Тогава множество нашествия на чужди за Римската империя племена нападат селищата и ги ограбват. Много от постройките, крепостите и пътните станции са изоставени и благодарение на това са се запазили до наши дни.
Краят на IV век е прелом между Античността и ранното Средновековие, пише Красимира Лука в изданието „Античните паметници в община Мездра“. Това е времето, в което степния народ от Азия, известен като „хуни“, напада тогавашната развита цивилизация – Римската империя. В опитите си да избяга от хуните, много от племената от Източна, Централна и Северна Европа потърсили убежище в Империята, разказва Красимира Лука. Сред тях са готите, прадеди на германския народ, които извършват множество нападения над земите на днешна България, и оставят разрушения в редица селища на Северозапада (тогава провинция на Империята.
До „Анище“ може да стигнете, като от Белоградчик тръгнете по пътя за граничното с. Салаш. Мястото е близо до пътя, на 2 км източно от с. Граничак. Минава се по асфалтиран път. Не е особено популярно, така че едва ли ще се разминете с други групи туристи. Препоръчваме съчетание с разходка из поляните и скалите край Белоградчик, обиколка на с. Салаш и по възможност – посещение на събора „Кадъ Боаз“, който се провежда наблизо всяка година малки преди или след празника на св. Прокопий, който е на 21 юли.
Източници: Община Белоградчик
„Античните паметници в община Мездра“, Красимира Лука, издание на общ. Мездра и Българско археологическо сдружение „Иван Ведеников“, 2004 г.