Миниатюра на битката за освобождението на Оряхово и Мизия / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца
На 21 ноември жителите на гр.Мизия, Оряхово и околните селища се прекланят пред жертвоготовността на руските и румънски войни, на българите-доброволци, които извоюват с кръвта си освобождението на нашия край. За предците ни свободата идва на 21.11.1877 г. след ожесточена битка при Каменов мост край с.Сараево, между руските и румънски войски и турските орди, която се оказва решителна за по-нататъшния ход на военните действия. В хода на блокадата на Плевен, руско-румънските отряди прочистват местностите между реките Вит, Искър и Огоста, за да възпрепятстват подхода на подкрепления за Осман паша от северозапад. В направлението на гр.Оряхово са насочени: 6 румънски батальона, 10 ескадрона и 22 оръдия. Тук действали отрядите на полковник Георге Слъничану и сборния руско-румънски отряд на генерал-майор барон Теофил Мейендорф /германец на руска служба/. Те са преките изпълнители на тактическите действия. В генерален стратегически план инициатор и организатор на освобождението на района Мизия-Оряхово е авторът на предначертанието за енергични военни действия в Северозападна България и през Балкана – генерал-адютант Йосиф Владимирович Гурко.
„Долен Дъбник
31 октомври/12 ноември/ 1877г. 11ч. и 55 мин. по обяд
До Главнокомандуващия:
След превземането на Враца и завземането на цялото пространство до река Огоста от нашите разреди, възникна необходимостта от завладяването на Рахова. На Дунава при Видин и Остров сега се намират 6 румънски батальона, 3 батареи и 2 кавалерийски полка с конна батарея от бригадата на генерал Арнолди, можем да бъдем уверени в превземането на Рахова. Моля за заповед на Ваше Височество по въпроса.
Ген.ад. Й. Вл. Гурко”
След временните неуспехи при Плевен, по настояване на офицерите от висшия команден състав се решава градът да бъде обкръжен напълно, а продоволствената му база – Оряховско, Ломско с прибалканския край до Белоградчик и пътищата за София, да бъдат заети от руските войски. Военно стратегическите резултати от тази операция са изключителни. Те отстраняват всяка възможност на османлиите за контраудар в тил и фланг през Дунав – на румънска територия. Превземането на Оряхово, според генерал Гурко, е важно условие за изпълнение на големия план, тъй като Оряхово качествено новите си укрепителни съоръжения е силна крепост. Причината за това извънредно съвременно от фортификационна гледна точка строителство, са действията на руската армия, която през 1829г. разрушава превзетата от нея Оряховска крепост до основи.
Превземането на Букьовци /днес гр.Мизия/ е подготвителен етап към овладяването на Оряхово. Разузнавателната дейност на освободителите в Букьовци и Гложене започва в края на октомври, когато частта на капитан Храповицки прави първата реконгносцировка срещу Оряхово. При втората контролна реконгносцировка в Букьовци влиза полуескадрона на щаб-ротмистър Лидерс. През нощта на 23 срещу 24 октомври взводът на барон Будберг прекъсва телеграфната линия на Оряхово с Видин и Лом. Сведения за наличието на турските сили в района и за разположението на укрепленията руските войски получават от букьовските жители. На 2 ноември от Тръстеник за Кнежа потегля IV Харковски улански полк и румънската елитна конна бригада под общото командване на ген. Майендорф. Към отряда действа артилерия от 3 батареи. Така общият руско-румънски отряд наброява 6500 души – 5300 румънски пехотинци и конници и 1200 руски конници, отделно една инженерна рота от 150 сапьори и лазарет. На 3 ноември /ст.стил/ полковник Слъничану издава в Гиген седем заповеди, с които организира боевете за Оряхово. На 5 и 6 ноември /ст.стил/ майор Матееску прави с три ескадрона демонстративно-респектиращ преход между Оряхово и Букьовци и се настанява на моста /Каменов мост/ под с.Сараево. Осъществява се връзка и се координира общ план за действие на частите откъм Селановци и Букьовци с артилерията на ген. Лупу от Бекет.
Задачата на отряда на генерал Майендорф е да подпомогне главното направление на източния оряховски фронт. Въпреки героизма на румънските войски на 7 ноември /ст.ст./, които заемат някои от укрепленията, ожесточената турска съпротива спира тяхното нападение на 30-40 метра от най-укрепените редути. Това налага по-устремни действия на западния фронт откъм Калето и оряховските лозя, където руси и румънци записват в бойните си летописи чудеса от храброст. На другия ден 8 ноември /ст.ст./ пада гъста мъгла, която не позволява продължаването на боевете, което хвърля в смут наблюдаващият от Бекет хода на военните действия военен министър на Румъния Йон Братияну. За османлиите е ясно, че оставането им в Оряхово е равносилно на самоубийство. През нощта на 9 ноември /ст.ст./ османските войски предприемат излизане от обкръжението. Единственият им път води към моста /Каменов мост/ на река Скът, зает от румънските пехотни части на капитан Мъришеску, с готовност да ги подкрепят руските войски, изтеглени от Букьовци. Ето какво пише руският военен кореспондент Всеволод Крестовски в своята книга „Двадцать мясяцов в действующей армии 1877-1878г.”
„…По двата бряга на реката и особено на самия мост се завързал горещ бой. Батальонът доробанци смело отблъсквал с щикове всички опити на турците да се промъкнат със сила на другата страна на реката, а в същото време стрелците, разпръснати по левия бряг на Скът, поразявали с пушечен огън напиращия противник. След много големи усилия и жертви, като загубили накрая всяка надежда да се промъкнат, турците се хвърлили направо в реката и побегнали по пътя за Лом паланка, без да мислят за своите обози…”
Кавалерията се хвърлила да ги преследва. Въпреки нощната тъмнина, преследването на бягащите турци продължило от 3 ч. след полунощ до 10ч. на следващия ден…
Сражението на Каменов мост е наблюдавано от пратеника на генералния щаб на руското командване полковник Мецгер, а художникът Николае Григореску го пресъздава върху платно.
Коленичейки пред героите на Шипка, ние българите от този район трябва дълбоко и с еднаква почит да се прекланяме и пред подвига на победителите при Каменов мост и Оряхово, които допринасят с кръвта си за стабилизиране позициите при Шипка, за ликвидирането на Осман паша при Плевен и за разгрома на 52-хилядната турска армия при Орхание. Сега на това място има паметник, открит през 1978г.9 ноември /ст.ст./ –
21 ноември /нов стил/ 1877г. е първият свободен ден на Букьовци, Оряхово и всички селища от Оряховско до Огоста.
В руско-турската освободителна война участват като опълченци и жители на село Букьовци: Петър Тахирски – Капитанина, Тоно Петров Кърцелянски, Димитър Върбанов Върбановси – Комитата, Влъчко Вълчев Вълчев, Тотьо Паунов, Майор Димитър Толчев Герговски. В боя при Каменов мост пада убит и Мато Киновски. От майчината мъка се ражда „Матовата песен”, която букьовчани пеели по тлаки и по седенки.
Източник: НЧ „Просвета“, гр. Мизия (От книгата на Г.Йолкова – „град Мизия – от древността до наши дни”)