Паметна плоча на Никола Войводов | снимка: „Дарик Радио“
Община Враца организира честване на 175 години от рождението и 150 години от смъртта на революционера Никола Войводов. Тържеството ще е от 9.30 ч на 18 август, петък, пред паметника на героя на гаровия площад. На място ще бъдат поднесени венци и цветя. Участие ще вземат ученици и учители от училище „Никола Войводов“ – Враца. Община Враца отбелязва паметта на героя с издаване на юбилейна картичка с образа на революционера. Копие от нея ще получат в пощенските си кутии всички, живеещи на бул. „Никола Войводов“ в града. Подготвени са 500 екземпляра, а целта е повече хора да се запознаят с живота на този достоен врачанин, загинал за свободата на България, обясниха от общината.
Тържествата са планирани за мястото на паметника, тъй като къщата-музей „Никола Войводов“ е затворена за ремонт. Паметника на героя е открит на 1 юни 2004 г. и е дело на скулптура Цено Ценов.
Ето какво разказват за него историците от общината и от Регионалния исторически музей:
„Никола Хаджикръстев Върбанов – Войводов, е роден през 1842 г. във Враца, като не е известна нито датата, нито месецът на рождението му и затова в деня на смъртта му, отбелязваме и годишнината от рождението му.
Баща му, хаджи Кръстьо Върбанов, бил голям търговец-джелепчия (търговец на добитък) и винар. Със съпругата си Елена отгледали пет сина: Никола, Статко, Иван, Христо и Митю.
Никола Войводов е изключително образован за своето време. Завършва френското училище в Бебек и „Роберт колеж“ в Цариград. Знае отлично френски, английски, италиански, гръцки и турски език. Никола Войводов прави първите си преводи още като ученик в турската столица, публикувани в сп. „Български книжици“. Придобил солидно образование и култура, той горещо аплодира новопоявилото се през 1866 г. българско театрално дружество в Браила и изпраща свои дописки в негова защита.
След завършването си през 1860 г. се връща във Враца, но не става учител, както му предлагали градските първенци, а две или три години се занимавал с бубарство. Сдружава се с един италианец и през 1865 г. заминава за Милано да изучи копринената индустрия, за да я развие във Враца. Това явно е било само предлог, защото веднага с пристигането си в Италия той се свързва с карбонарите. Голямо въздействие върху неговото развитие оказват идеите на Гарибалди и Мацини. През лятото на 1867 г. Никола Върбанов решава да се посвети на освобождението на България и заминава за Браила- средище на българската революционна емиграция.
Никола Войводов | картичка: общ. Враца
Разочарован от несъгласията сред емигрантите в Браила, заминава за Галац, където започва да организира чета, с която мисли да премине Дунава. Там променя името си на Никола Войводов. Подпомогнат от местни българи и сърбина Цветко Павлович, успява за кратко време да организира малка, но стегната въстаническа чета, в която влизат българи, сърби, черногорци и бившият руски офицер Николай Димитриевич Далматов. Избраният за войвода Никола Войводов държи „четата му да има вид на редовна войска, която излиза на открито сражение със своя противник, а не на башибозушка разбойническа банда, която прави лошо впечатление на цивилизованите европейски народи.“
Униформите на четниците били еднообразни венгерки (къса мъжка куртка, подобна на дрехите на унгарските хусари) от тъмно-жълт шаек, обшити по яката, предниците и ръкавите със зеленикави ширити. Калпаците били черни с пиринчени лъвчета, а войводата и байрактарят – Цвятко Павлович, имали сребърни лъвчета с надпис: „Свобода или смърт.“ Ушито било и знаме от зелен копринен плат, с лъв по средата и с надпис: „Свобода или смърт“. Една от малкото снимки на Никола Войводов, използвана и за юбилейната картичка, е направена малко преди гибелта му в Галац с униформата на войвода.
Четата трябвало да премине в България през Радуевац (Сърбия). За да пристигнат преди четниците, Никола Войводов и избраният за знаменосец Цветко Павлович се качват на австрийския параход „Германия“. Това е първият случай в българското националноосвободително движение, в който се прибягва до използването на кораб за осъществяването на революционна акция.
Когато на 20 август 1867 г. корабът „Германия“ акостира на русенското пристанище, той е посрещнат, вследствие предателство, от редовна турска войска и полиция. Корабът става арена на поредното кърваво насилие на турските власти. След отчаяна и неравна борба Никола Войводов и Цветко Павлович геройски загиват, верни на клетвата си „Свобода или смърт“.
Затова че делото им не е забравено говори и писмото на Христо Ботев до капитана на „Радецки“, в което той заявява, че „най-малкото Ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия“ в Русчук през 1867 г.“
Подвигът им оставя светла диря в народната памет. За тях се пее народна песен, разпространяват се литографии с ликовете и сражението им, Добри Войников създава драмата си „Войводов и Цветко“, а по-късно и Стоян Ц. Даскалов пише биографичният роман за Никола Войводов „Предшественикът”.