Снимка: bg.wikipedia.org
Клисурският манастир е център на духовния живот в областта още от времето на Второто българско царство, споменат за пръв път още през 1240 година. Разположен в подножието на старопланинския връх Тодорини кукли в красивата долина на река Врещица, той е носил прозвището Врещецки манастир.
В началото на Османското владичество манастирът е разрушен и за известно време мястото е изоставено. През XVII век шестима монаси се заселват в околностите с намерение да възстановят обителта, но начинанието било възпрепятствано от сформиралите се в северозападна България бунтове в подкрепа на Чипровското въстание от 1688 г. След няколко десетилетия, през 1742 г. манастирът е възстановен с дарения от жителите на близкото село Клисура (днес село Бързия). Близо век по-късно, през 1862 г. началникът на турските войски в Берковица Юсуф бей опожарява манастира като отнася със себе си колони от храма и дори престолния камък.
През 1867 г. на Илия Стоянов от село Драганица вижда в съня си св. Николай, който му внушава да започне възстановяването на манастирската обител. Тогавашният берковски митрополит Доротей определя за помощник на Илия Стоянов младия монах Антим с мирско име Александър Дамянов. Първоначално йеромонах Антим възстановява с лични средства стария параклис „Св. Николай”, магерницата и аязмото. След години архимандрит Антим решава да издигне голям храм на името на Св.Св. Кирил и Методий на височината, на която се издига и днес. Според законите в Османската империя православният кръст не можел да се издига по-високо от полумесеца на джамиите. За да бъде сигурен, че няма да има пречки, архимандритът изпраща писмо до султана с молба да получи необходимото разрешение за издигане на православен храм в местността.
Писмото на молителя не е запазено, но през 1874г. султан Абдул Азис разрешава за построяването на такава черква върху мястото на старата. Султанският указ обаче забранява на архимандрит Антим да събира средства от съседните християнски села. Строителството на манастирската обител протекло при спазването на всички правила и с доброволния труд на майстори от съседни села. Градежът продължил три години и струвал 27 хиляди лева лични средства, които Антим спестил от търговия и наследство. След време били построени допълнителни здания, които в бъдеще щели да се ползват от монашеското братство и от гостите на манастира.
Архимандрит Антим умира през 1922г. на 95 годишна възраст, 55 години от които е служил в Клисурския манастир. За свой заместник избира Антим Бачковски.
За възпоменание на първия храм днес на същото място е въздигнат параклис „Св. Николай” в южния манастирски двор. Следващото десетилетие продължава вътрешната украса и зографисване на построения храм. Долната част на иконостаса е дело на баща и син Фандъкови, представители на самоковската резбарска школа. Иконите на олтара са рисувани от талантливата ръка на зографа Никола Иванов, който работи в характерния източно-православен руски образец, в който са изписани и иконите на Патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”.
Съвременна История на Клисурски манастир
През годините в Клисурската света обител служат бележити клирици на Българската православна църква: Антим I, Антим II, Софроний, Климент, Йосиф, Антим III, Евлоги, Климент, Сионий, Антим IV.
Въздигането на манастира в периода 1945 – 1987г. е свързано със служението на игумена архимандрит Антим III. По негово време и със съдействието на Видинския митрополит Филарет се извършва поетапното преизграждане на манстирските сгради и довеждането им до днешния им вид.
През 1991г. игуменът на манастира архимандрит Сионий, днешният Велички епископ, започва благоустройство на вътрешното пространство на манастирския комплекс. При неговото служение манастирът се оживява от присъствието на семинаристите от Софийска семинария и студентите от Духовната академия. Възстановява се традиционното честване на празника Богоявление при реката край манастира.
От 2003г. игумен на светата Клисурска обител е архимандрит Антим IV. Той успява да събере монашеско братство и засилва духовния живот с богослужения, проповеди и посрещане поклонниците на манастира. Организира цялостната реставрация на храма, извършва мащабен ремонт и обзавеждане на манастирските сгради за монаси и посетители. Възстановява резиденцията на Видинска митрополия с цялостно реконструиране, извършва облагородяване на дворното пространство на манастирския комплекс. Изгражда паметници на архимандритите Антим Дамянов и Антим III. Напълно възстановява собствеността върху национализираните манастирски имоти и съживява земеделската стопанска дейност.
През 2008г. ръководството на Видинска епархия оценява качествата и опита на Архимандрит Антим IV и го назначава на длъжността протосингел. По настояване на Архимандрит Антим светата обител получава статут на женски манастир. Сестрите от манастира остават под духовното ръководство на своя старец Архимандрит Антим IV.
В Клисурският манастир се намират Светите мощи на Св. Климент Охридски, Св. великомъченица Екатерина, Св. Варвара и Св. Пантелеймон.
Как да стигнем?
Клисурският манастир се намира на около 70 км от София, на 28 км от Враца и на около 9 км от град Берковица. До манастира се стига най-лесно по пътя за Монтана през прохода Петрохан. На около 3 км след село Бързия има разклон за град Вършец – след още 5 км по него се стига до отбивката за Клисурския манастир.
Напомняме, че посетителите на манастира следва да са облечени подобаващо.
За допълнителна информация:
Манастирът разполага с хубав сайт: http://klisurskimanastir.com
Телефони за резервация:
– за настаняване: 0886 560 612
– за храма: 0886 560 613
Национални туристически обекти в близост до Клисурски манастир: Вършец (7 км), връх Ком (12.5 км), пещера Леденика (24 км).
Близки хижи: Бялата вода, Пробойница, Пършевица