През зимния сезон все повече се изкушаваме да завършим вечерта с чаша хубаво качествено вино. Северозападна България се слави с отличните си вина, създавани с много труд и старание при отглеждането на специфични сортове грозде по необятните лозя. Производството на качествени „напитки на боговете“ е не само традиция за региона, но и доказателство, че местните хора влагат майсторлък и много прецизност в работата си. Има обаче една болест по лозята, която е предизвикателство за лозарите от района и е изпитание за уменията им да докарат добра реколта – филоксерата. Тя е позната от много години и за нея ни разказва проф. Борислав Тошев в Белоградчишки илюстрован лист.
Знаем, че в края на XIX век филоксерата е преминала от Сърбия на българска територия и е унищожила голяма част от лозята във Видинско, Кулско и Белоградчишко. Подновените лозя са се оказали пред нова заплаха – маната по гижите – плесен, която се развива през влажни и топли дни и унищожава гроздовата реколта и предизвиква изсъхването на лозовите насаждения. Борбата с пероноспората се води с пръскане лозята с разтвор на син камък и вар (бордолезов разтвор).
В Държавен вестник от 22 май 1896 г. е публикувано Изложение за състоянието на лозята през 1895 г., предназначено за Министерството на търговията и земеделието. Част от това изложение е един текст на Видинския чиновник по филоксерната зараза Георги Динев. Той описва „един особено важен случай по лекуването на пероноспората в Белоградчик“. Лозето, пръскано с бордолезов разтвор, е в м. „Долни Крупец“. Ето оригиналните факсимилета:
