Начало История Състоянието на лозята около Белоградчик през 1895 г.

Състоянието на лозята около Белоградчик през 1895 г.

от Mariana Gomileva
1279 преглеждания

През зимния сезон все повече се изкушаваме да завършим вечерта с чаша хубаво качествено вино. Северозападна България се слави с отличните си вина, създавани с много труд и старание при отглеждането на специфични сортове грозде по необятните лозя. Производството на качествени „напитки на боговете“ е не само традиция за региона, но и доказателство, че местните хора влагат майсторлък и много прецизност в работата си. Има обаче една болест по лозята, която е предизвикателство за лозарите от района и е изпитание за уменията им да докарат добра реколта – филоксерата. Тя е позната от много години и за нея ни разказва проф. Борислав Тошев в Белоградчишки илюстрован лист.

Знаем, че в края на XIX век филоксерата е преминала от Сърбия на българска територия и е унищожила голяма част от лозята във Видинско, Кулско и Белоградчишко. Подновените лозя са се оказали пред нова заплаха – маната по гижите – плесен, която се развива през влажни и топли дни и унищожава гроздовата реколта и предизвиква изсъхването на лозовите насаждения. Борбата с пероноспората се води с пръскане лозята с разтвор на син камък и вар (бордолезов разтвор).

В Държавен вестник от 22 май 1896 г. е публикувано Изложение за състоянието на лозята през 1895 г., предназначено за Министерството на търговията и земеделието. Част от това изложение е един текст на Видинския чиновник по филоксерната зараза Георги Динев. Той описва „един особено важен случай по лекуването на пероноспората в Белоградчик“. Лозето, пръскано с бордолезов разтвор, е в м. „Долни Крупец“. Ето оригиналните факсимилета:

Подобни статии