Начало Новини Румъния – картина без розови очила

Румъния – картина без розови очила

от Mariana Gomileva
3543 преглеждания

Типично ядене по румънски – обикновено това е предястието, може да е и основно. Качамакът е задължителен винаги. 

Текст и снимка: Весела Николаева

В България си имаме много поговорки и народни приказки, които обясняват явлението „чуждото винаги е по-добро“. Мине се не мине време и излизат сравнения между страната ни и съседна Румъния. С нея ни дели само един Дунав и малко сухоземна граница след Силистра, но това е съседът, с който най-малко си приличаме. Често чуваме как в много отношения Румъния е по-напреднала от нас – може и така да е, но туризмът определено не е сред тях.

От няколко години, след като се построи Дунав мост 2 при Видин, периодично слушам как от другата страната на реката е „по-чисто“, с повече цветя, с по-добре поддържани градове, по-хубави пътища… През месец юни група български и румънски журналисти и туроператори бяхме на обиколка из областите Монтана, Видин и Долж. Без никакви предубеждения и съвсем от пръв поглед в българските области беше далеч по-приятно за пребиваване. Обиколката беше основно в селските райони, т.е. малки градове и села.

Започваме с изчакване на Дунав мост – за автобуси и коли времето за преминаване не е много, за камиони е доста по-зле. Шофьорите обвиняват основно румънската страна за недостатъчен брой служители на моста, което пречи на бързото преминаване. Според тях обяснението е, че Румъния не е искала мост на това място, а при Оряхово-Бекет. Не знам дали е истина, но трафикът през ферибота там е паднал драстично и искат или не, румънците са започнали да поправят главния път след моста. Той продължава да е двулентов, на много места липсват нормални канавки, минава се през много населени места – макар да е направен скоро, около него тротоари няма. Рядкост е да видиш нормална алея за пешеходците, а в селата почти няма асфалтирана улица извън главния път. Обикновено къщите са наредени край него и докато шофираш, трябва постоянно да си нащрек за излизащи пешеходци, велосипедисти, други автомобили, които внезапно са решили да си сменят посоката на движение… Извън главния път междуградските са в същото състояние като българските – някои са по-нови и хубави, други са изронени и стари, срещат се и доста каруци.

След отварянето на моста до Видин в медиите беше залято с разкази колко било цветно, красиво и чисто в Калафат. Освен ако за няколко години не е настъпила драстична промяна – вярно, цветя има, има и доста красиви стари сгради, някои от тях дори са добре поддържани. Други са оставени да се рушат, а в китните градинки наоколо полягват компактни глутници бездомни кучета. Калафат очевидно има огромен проблем с бездомните кучета. Вечерта на връщане от крайбрежния парк към хотела (съвсем близо) последните метри буквално ги притичах под близкия вой на поне двадесетина кучета. Не разбрах дали наблизо има кучкарник или просто се бяха събрали да си вият срещу Дунав. Крайбрежен парк е леко пресилено да се каже – една широка поддържана алея с дървета, навътре паркът беше направо изоставен, а за капак когато седнахме в тревата ни налази кърлеж. Дори не мога да си представя сравнение с Дунавския парк на Видин с неговите красиви алеи, планиране по западноевропейски модел и приятни места за сядане.

Калафат си има плаж на брега, който изглеждаше доста мръсен, както и реката. Вероятно зависи от течения или пък от това кой както изхвърля край брега, но отсреща, при Видин, Дунав е видимо по-чист и бистър. Улиците не са особено чисти, поне в никакъв случай не са по-чисти от тези на българския бряг. На идване ни посрещнаха в две стаи, които трябваше да са етнографски музей или нещо подобно. Там имахме щастието да видим народни носии (изглеждащи автентични), тъкачен стан, килими и друг домашен текстил. За жалост в него не видях нищо автентично – възглавници и килими от соц фабриките на 60-те години, каквито и досега мога да намеря в старите гардероби.

Румънският фолклор ще представя в отделен текст, а във втората част ще отпътуваме към Бекет и ловното стопанство на Чаушеску (препоръчвам за посещение), и ще си спомним за Крайовската спогодба и ролята на 15-ти Пехотен Ломски полк в присъединяването на Северна Добруджа обратно към България.

Посещението на severozapazenabg.com в Румъния е по покана на Сдружение „Регионални партньорства за устойчиво развитие“. Сдружението изпълнява проект, чиято основна цел е повече хора да научат за възможностите за туризъм и автентичните обичаи, кухня и традиции на областите Видин, Монтана и румънската Долж. Програмата за подкрепа на културното наследство в трите области е финансирана по трансграничния инструмент „Интеррег-V“ на ЕС.

Подобни статии