Начало Забележителности Никола Вапцаров на Великден в Черепишкия манастир

Никола Вапцаров на Великден в Черепишкия манастир

от Mariana Gomileva
1004 преглеждания

Никола Вапцаров, Бойка Вапцарова и Стоян Сотиров, на Великден в Черепишкия манастир, 1939 г. / снимка: БАН

Черепишкият манастир се слави със своята богата история и красива природа. Известно е, че Алеко Константинов, като основоположник на масовия туризъм у нас, организира екскурзия до Черепиш. Той не впечатлява с мащабност и размери, за сметка на това, спокойствието в него е завладяващо. Алеко Константинов го описва така:

„А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа „В българска Швейцария“).

Черепишки манастир

Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски географ, пътешественик, художник и разузнавач пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия „Най-красивото място“. Toй също бил пленен от красотата на Стара планина край гара Черепиш. Той също е описал в трудовете си целия район и го е изрисувал в три гравюри.

Черепишки манастир, Феликс Каниц, 1939 г.

Като министър на просветата в манастира отсяда и народният поет Иван Вазов и се настройва на поетична вълна. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир той е написал „Една българка“.

През 1939 г. това свято място, свързано с много легенди за Шишманови воини и Ботеви четници, посещава и Никола Вапцаров. На 8 април той, съпругата му Бойка, журналистът Антон Попов (Дончо) и художникът Стоян Сотиров слизат на малката черепишка гара, за да прекарат три незабравими великденски дни. Знаех предварително за този излет с Вапцаров до Черепишкия манастир и като човек от Врачанския край исках да науча нещо повече за него.

Черепишкият манастир / снимка: Иван Миладинов

Като кореспондент на Българското национално радио във Враца през 1978 г. посетих Бойка Вапцарова в дома й. По онова време тя работеше в Института за литература, където завеждаше кабинета „Никола Вапцаров”. Тогава току-що беше излязла и нейната книга „Никола Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му”. На моя въпрос дали си спомня за излета до Черепишкия манастир Бойка Вапцарова съвсем непринудено заразказва:

–  Очаквахме с интерес тази екскурзия. За нея се бяхме подготвили добре. След като се настанихме в спалните на духовното училище (учениците бяха във ваканция за празниците) Кольо и Дончо пожелаха да се разходим до мястото, където баба Илийца, героинята от разказа на Вазов „Една българка”, е преминала река Искър със своето болно внуче…

Героизмът на баба Илийца събужда патриотичните чувства на двамата приятели и те започват разговор за своите майки, баби и сестри, за своите съседки, които са оказвали помощ на комитите в борбата с поробителите. Тази тема особено много вълнува Вапцаров, който дълго време обмислял план за написването на поема, посветена на Илинденското въстание. После отново се връщат към творчеството на Иван Вазов. Като ученик в машинното морско училище във Варна Вапцаров е бил влюбен в поезията на Яворов и го е боготворял. Към Вазов той е имал по-резервирано отношение, което споделя и пред своя учител по литература Георги Георгиев. И двамата спорят. Този спор повлиява на бъдещия поет да промени отношението си към Иван Вазов в положителна насока. На матурата Вапцаров се явява доброволно за по-висока оценка и за отговора си получава поздравления от своя учител. 

Сам Антон Попов по време на екскурзията изразил възхищението си от народния поет с думите, че е особен вид щастие човек да участва като Вазов във велики събития на народа, а после с неподражаемо майсторство да пресъздаде всичко в художествена форма.

Никола Вапцаров с приятели, на Великден в Черепишкия манастир, 1939 г. / снимка: БАН

На следващия ден групата се отправя към Лютиброд, известен със своята приказна природа. Отвред над него се извисяват отвесно бели като вар скали, които от двете страни прегръщат Искъра, а в тях – като тъмни пробойни в скалите се забелязват безброй пещери. В далечината към Мездра в Балкана величествено се издигат Ритлите. До тях Рашов дол нашепва предания и легенди… За това пътешествие навремето Стоян Сотиров си спомня:

– Не мога да забравя възторга, младежкия жар на Бойка, Кольо и Дончо. И сега пред мен израстват тримата, хванати под ръка един за друг, да маршируват по шосето и да пеят бойки и възторжени песни. Удивяваха ме със своя оптимизъм, особено Кольо и Дончо.

Със себе си художникът Стоян Сотиров носел и фотоапарат. Той направил няколко снимки на Никола Вапцаров и Бойка. Вапцаров също се проявявaл като фотограф. Негова е снимката на Бойка заедно със Стоян Сотиров и Антон Попов. Още преди това, като ученик във Военноморското училище във Варна, той е притежавал фотокамера и е знаел как да борави с подобна техника. Това личи и от снимката, която той прави на компанията на така наречената Алекова скала, която се намира недалеч от Шишманова пещера, край шосето Мездра-Елисейна. Долу край Искъра са сградите на Черепишкия манастир. Снимка на групата, пред входа на църквата в Черепишкия манастир прави и Антон Попов.

Никола Вапцаров, Бойка Вапцарова и Стоян Сотиров, на Великден в Черепишкия манастир, 1939 г. / снимка: БАН

–  И аз снимах! – с лека въздишка си спомни при нашата среща Бойка Вапцарова. – Кольо и Дончо се покачиха на едно дърво, почти надвесено над реката, но във фотографията те бяха по-опитни от мене.

Никола Вапцаров и Антон Попов, на Великден в Черепишкия манастир, 1939 г. / снимка: БАН

Въобще, като прелиствам албума със снимките от Черепиш, повечето сме все трима, а четвъртият щрака с фотоапарата. За тази екскурзия Кольо се беше подготвил специално с голф и с вълнена фанела, с копчета на лявото рамо и малко джобче.

През 1940 година, по време на великденските празници, Вапцаров и Бойка, заедно със Стоян Сотиров и Антон Попов, отново посещават Черепишкия манастир. Заедно с тях този път излизат и М. Сматракалев, К. Николов, Т. Янев, Г. Абаджиев и някои от техните съпруги. Обаче времето е дъждовно и групата остава малко разочарована от своя туристически поход. Не е известно дали този излет е бил „документиран” с фотографии и дали самият Никола Вапцаров отново е опитал своето фотографско майсторство.

Сегашните постройки на манастира са от 19 век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

Черепишкият манастир / снимка: ПП „Врачански Балкан“

Източник: kartanavremeto-vratsa.org – Килил Андровски / Свети места, 2009

Подобни статии