Начало История Лятното игрище – някогашната модерна ваканция на врачанчетата

Лятното игрище – някогашната модерна ваканция на врачанчетата

от Mariana Gomileva
291 преглеждания

Лятната ваканция в цяла Северозападна България е била не само повод за радост. Многото свободно време за учениците създавало грижи на поколения учители, родители и възпитатели още от Освобождението насам. С други думи тревогите на учителите били – какво да се направи, за да не се шляят безцелно децата по цяло лято. Така се стигнало до организирането на летни детски летовища, детски лагери и летни забавачки. В тях се събирали големи и малки, бедни и по-заможни деца.

През 1933 г. в двора на училище “Христо Ботев” – Враца се открива и първото лятно детско игрище за врачанчетата. То е организирано по примера на Американската фондация „Помощ за Близкия изток”, която открила Образцово детско игрище в София. С програма за заниманията и уреди за игра, то предлагало чудесна алтернатива за осмисляне свободното време на децата през лятото. Затова и общината още през 1934 г. предоставила специален терен до болницата, където се построили съоръженията и лятното детско игрище се организирало по всички правила.

Разположено “в чудно красива местност в района на болничния парк, в подножието на водопада “Скакля” и под непосредствения контрол на учителите” то давало възможност на 200 врачански деца да прекарат лятото смислено. Отчетите на възпитателите обобщават всяка есен резултатите от организираното провеждане на летния отдих: “Ролята която изигра игрището е грамадна: освен че разви качества нужни за училището и семейството, предпази децата от зловредното влияние на улицата; закали и укрепи техните телесни и душевни сили. Въздейства също върху обогатяване познанията за природата и разви любов към Родината.” Закаляване, възпитание и предпазване от зловредното влияние на улицата през свободното време на децата – това са целите, които си поставят инициаторите: “Съюза за закрила на децата в България”, подкрепени от учителите.

Тези цели само на пръв поглед изглеждат твърде амбициозни за едно детско игрище. Обаче в програмите на ръководителите за работата с децата се вижда, че играта може да бъде много сериозно нещо. Главният възпитател разкрива, че играта не само има възпитателно значение, но и образователна стойност! “Младежът обича играта не от мързел, а защото в нея влага голяма сериозност, усилия и корпоративност. Със съзнателно и планомерно занимание в играта ние възпитаваме младото поколение към упорита предначертана дейност в живота.” Върху тези цели и това разбиране за играта е построена идеята за летните детски игрища, дала на врачанчетата истински летен лагер в града.

Под надзора на трима ръководители и училищния лекар и въз основа на специалните наредби за летните детски игрища, се създала една не само сериозна, но и целенасочена организация. С нея в продължение на два месеца децата се приучават на дисциплина и ред, дневен режим, както и „чрез труд към просвета”. Те изпълнявали ежедневно конкретните задачи, подредени в дневен режим. Откриването на заниманията сутрин започвало с подготовка на игрището и ритуал по вдигане на знамето. След това се редували беседи и игри, последвани от общо хранене в столовата на училище „Христо Ботев”. Осигуряването на еднакво спортно облекло спомагало за приобщаването и приучаването на децата към режима. За успешното водене на заниманията съдействало и организирането им в няколко групи, които да следят за реда и дисциплината. Чистачната команда се грижила за игрището и столовата; детската полиция следила за реда и дисциплината и най-вече да не влизат външни лица; командата по прехраната сервирала храната в столовата, а на командата по пренасянето на уредите била възложена най-отговорната задача – надзора върху съоръженията.
Поради усложняването на военновременната ситуация през 1943 г. игрището престава да се организира. А дотогава над 200 врачански деца всяко лято по време на ваканцията се радвали на своето модерно лятно игрище.

Игрището на ОУ “Христо Ботев” в наши дни

Запазените снимки в Държавен архив – Враца показват днес на врачани една забравена някогашна модерна придобивка за града. Вероятно и доста врачани имат подобни снимки в албумите си, където са запечатени моменти от една незабравима и неповторима вече ваканция.

Басейнът край Згориград и Прохода Вратцата, 1959 г. / снимка: Хари Берковски

Източник: Карта на времето, РБ „Христо Ботев“ – Враца

Подобни статии