Начало История Легенда за гибелта на Живовци

Легенда за гибелта на Живовци

от Mariana Gomileva
3475 преглеждания

с. Живовци | снимка: Димитър Церовски

Селата Живовци и Калиманица са изселени и разрушени преди няколко десетилетия заради строежа на язовир Огоста. Част от тях и до днес са само частично потопени – понякога изплуват църковна камбанария, покрив, останки от някогашен живот. Язовирът така и не е завършен напълно. За изселването се разбира още през 60-те години, до 80-те вече е завършило, а жителите им получават възможност да се заселят в Монтана и Берковица. Калиманица е родното място на Йордан Радичков. И двете села имат стотици легенди, истории и предания. Много от тях са записани и съхранени от краеведа Димитър Церовски, чиито род е от Живовци. Той прераказва едно предание за гибелта на Живовци, съхранено от местните хора. Публикуваме го с негово позволение.

ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА ГИБЕЛТА НА ЖИВОВЦИ

Малцина от старите хора днес си спомнят, че Живовци и жителите му очаквали гибелта на селото още далеч, далеч преди да се вземе решение за построяването на язовир “Огоста” и изселването му.

И мнозина не го и дочакали. Но то наистина се случило. Затова разказва следното предание.

Някога, още през турското робство, в селото дошъл незнайно откъде белобрад старец. Събрали се хората около него, заприказвали го, той дълго мълчал, погладил си брадата, па рекъл: “Помнете ми думата, това село нема да го бъде. Вода ще го носи пет пъти, петата съвсем ще го затрие”. Поседял малко, погледал селото и си тръгнал.

И наистина след години, през 1830 г. на 27 юли (стар стил) на празника на Св. Панталеймон паднала голяма градушка, придружена с буря и пороен дъжд, който изкъртил голяма част от посадените орехови дървета в землището на Горно Церовене, близко до границата на с. Живовци. Облакът идвал откъм Чипровския балкан, минал през Тракийската равнина и заминал за Европейска Турция.

Второто наводнение е от 1858 г. през месец май. На Спасовден е паднал голям пороен дъжд, вследствие на който река Огоста придошла толкова голяма, че дори в Горно Церовене единият й бряг е бил до местностите Под Стоянов лъг и Летони връх, а другият до Камено бръдце, които също са към границата на село Живовци. Това показва, че цялата низина е била под водата. Това наводнение е останало с имената Спасовска вода и Повогьето.
Случайно попаднах на един откъс от книгата “Срещи с кометите” от Никола Николов, Валери Голев и Венелина Рачева, издадена през 1986 г.

“За кометите от 1858 г. споменава в своите летописни “неволи” и монахът Дамаскин Хилендарец: 1858 г., септември 16, три пъти този ден земята се тресе: на 6 сахата през деня, на 10 на икиндия и на 6 през нощта. И опашати звезди явиха се две – една много голяма на север, другата малка на изток. И води големи имаше през тази година. Срещнах старец на 120 години и той не помни да е имало друг път толкова много вода. И много градове се потопиха: Плевен, Търново, Габрово, Ловеч, Враца и други градове и села безброй. Тази година много страдах, 20 деня окован стоях в Черепиш с букаи, 14 дни хляб в устата си не турих, и пак оживях”…
Това е едно от потвържденията за наводнението от 1858 г.

Третото наводнение е станало на 12 май (стар стил) 1915 г. след пороен дъжд.

Четвъртото се е случило на 4 срещу 5 юни (нов стил) 1942 г. Паднал обилен пороен дъжд по цялото поречие на река Огоста и сутринта реката заляла почти цялото село. Тогава хората си изкарвали животните в местността Връо. Водата отнесла Горановата воденица на село Живовци и Иваново село (или Иванова махала), намиращо се към град Фердинанд. Удавили се две жени каракачанки от същото село.

Петата вода, която старецът предрекъл, е днешният язовир.

Това предание било забравено, докато не се заговорило за изселването на селото. Тогава старци, раждани през XIX век, си спомнили преданието за гибелта на селото от своите бащи и деди и го разказали на по-младите, които днес също ги няма сред живите, или са много малко. И така преданието е достигнало до днес, но днес то наистина е обречено на забрава.

Автор: Димитър Церовски

Подобни статии