Начало Забележителности Историята на село Раковица в рими

Историята на село Раковица в рими

от Mariana Gomileva
1643 преглеждания

Белият камък край село Раковица / снимка: Пролетка Здравкова

Ра̀ковица е красиво село в Северозападна България, община Макреш, област Видин. Сгушено е в полите на Стара планина и разполовява първите ѝ върхове – Връшка чука, Черноглав и Бабин нос, стигайки нататък до връх Ком, на запад. Точно на българско-сръбската граница.

Покрай селото от южната му страна тече река Витбол, идваща от подножието на връх Бабин нос (1108 м. надм. вис.). По предания на старите хора от селото се разказва, че на това място е било старото село Будиловец. През 1595 г. селото било обградено от орда турски аскери на коне. Всички били простреляни, а селото опожарено. Малцина се спасили в планината. Село Раковица се появява едва към средата на втората половина 17 век. Мястото било заселено източно от Белия камък, на левия бряг на река Витбол. Този камък и до днес е там, отбелязал във вековете мястото на село Будиловец.

По предания първият заселник на селото е ковачът Марко – наричан Моравчанина, защото бил дошъл от река Морава. Другите заселници били от различни краища, подгонени от властта. Те били приемани от турчина владетел на местната земя за рая и така останали за постоянно и създали селото. От Марко Моравчанина е създадена фамилията Марковци. Фамилията Видралци е дошла от село Видраре, Тетевенско, заедно с една изчезнала фамилия Медарете. Дюлгерската фамилия е дошла от град Пирот, Пиротчаните. От град Тетевен е дошъл като беглец и заселникът Дишо. На негово име се нарича местността Дишовец, където имало голяма махала – над 50 колиби. Той успял да доведе и двамата си сина близнаци – Гело и Гочо. Гело имал трима синове, от които са се създали фамилиите Геловци, Баренковци и Ефендовци. Гочо имал петима синове. От тях са фамилиите – Тодоровци, Гочковци, Иманците, Масларете и Пупльовци, всичките те са живели в Дишовец, местност разположена между селата Раковица, Старопатица и Киряево.

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централно балкански говор е изгубен.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Димитър Благоев“ (ТКЗС). През Кулските събития през март 1951 г. ТКЗС-то е разтурено с активното участие на местни комунисти, но властите скоро го възстановяват принудително. През този период 30 семейства (109 души) от селото са изселени от комунистическия режим.

Край село Раковица / снимка: Пролетка Здравкова

РАКОВИЦА (Историята на селото в рими от Лъчиста)

На село съм. Небето свети!
Лъчите галят моето лице.
Кънтят у мен нестихващи завети
дошли от родословното сърце.
В началото било е друго село
Будиловци наричало се то,
но в черен ден животът го отнело
и робството му сложило клеймо.
Били убити от засада хора
и нямало ни спомен от това…
Спасили се били петима само,
побягнали през границата по света.
След сто години семето поело
на нов живот, от пътя придошли…
Но мястото на първото постело
и само бели камък като гроб стърчи!
И тук, до тази вековечна плоча
се сещам за народ, и за деди…
И за късмета на онез, където
спасили се сред черните гори.
А те били в гората да работят.
Оттам видели, че селото им гори.
Какво ли е – да изгориш с молитва в Бога
а после само ти да се спасиш?

Край село Раковица / снимка: Пролетка Здравкова

Кмет на село Раковица вече 16 години е Николай Ненчев. Ето какво споделя той:

Най-важната задача беше да оправя проблема с водата, не достигаше вода, воден режим, водопреносната мрежа беше остаряла и ние се заехме и сменихме почти 70% от водопреносната мрежа на селото, направихме аварийно водохващане в местността “Турски дол” и възстановихме около 9 км от Рабиша аварийно водохващане за Раковица и сега няма проблем с водата. Това ми беше задача №1. След това ремонтирахме всички общински сгради с капиталови средства и труд от хората. Започваме асфалтиране на една дълга улица, средствата са от капиталови разходи. Лошото е, че намаляват жителите. 1999 година са били  1 000 души, сега сме около 380 по постоянен адрес. Това е притеснително. Има двама земеделски производители, които арендуват земя, има една ферма с крави. Една млада жена гледа около 100 кози и това е земеделието. Общинска земя имаме, даваме под аренда, имаме пасища около 1 000 дка. Имаме общинска гора и доставяме на хората дърва по списък, сега доставяме дърва на хората… Цената е 65 лв за кубик. От тази година Общината ще стопанисва общинската гора.

Ремонтиране и асфалтиране на улицата, която води към Панаира ще бъде направено с капиталови разходи и ще са необходими около 70 хил. лв, предстои изграждането и на детска площадка в селото. Николай Ненчев си е поставил за цел да се ремонтира и асфалтира и улицата, която минава покрай  църквата.

Земята на предбалканското село е плодородна. Край него се отглеждат много култури – жито, рапица, ечемик, слънчоглед, зеленчуци, ягоди и малини, лавандула, овощни дръвчета. Със запазване на миналогодишната цена на кубик дърва за местните хора, кметство Раковица  се опитва да осъществи на практика социална политика с по-ниски цени на дървата за огрев, имайки предвид, че повечето хора са с ниски доходи и малки пенсии.

В село Раковица една от важните образователни институции е ОУ “Христо Ботев”, което тази година е със статут на защитено училище. В него учат 19 деца, три деца са от селото, останалите идват от съседните села.

В село Раковица са родени  известните български поети и писатели Андрей Гуляшки, Андрей Андреев, историкът Андрей Пантев, много просветители и будни българи.

Землището на село Раковица / снимка: Радио Видин

Източник: ФБ – Обичаме село Раковица, БНР и др.

Подобни статии