Идеите, отекващи във в-к "Белоградчишко ехо"

Свобода на пресата е принцип, според който комуникацията и изразяването чрез различни медии (печатни и електронни) се считат за право, което може да се упражнява свободно. Такава свобода предполага липса на намеса от страна на държавата, а опазването ѝ да може да се търси чрез конституционна или друга правна защита.

Свободата на пресата се счита от мнозина за една от основните ценности на демократичната държава. За да се гарантира работата на правителството трябва да се осигури независимостта на управлението на пресата, както и да бъдат гарантирани механизми за предпазване от заплахи от властта. Независимостта на информационните организации се възприема за същността на свободата на печата, фактор от най-голямо значение за тяхното правилно функциониране.

По отношение на правителствената информация, всяко правителство може да разграничи кои материали са публични или защитени от разкриване пред обществеността. Държавните материали са защитени, поради две причини: могат да съдържат държавни тайни или да са свързани с информация относно защитаването на националния интерес на страната.

Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. постановява, че „всеки има право на мнение и изразяването му“. През 1993 г. ООН определя 3 май да бъде световен ден на свободата на печата, за да се подчертае необходимостта от важността на темата.

В Белоградчик са издавани през годините много вестници – Хлебен клас (1955 – 1957), Изворче (1938), Зов (1930), Свобода (1903), Ведерник (1930 – 1934), Балкан лист (1993), БСП – градивната сила (1995), Младежки жар (1957) и др. Но най-дълго между тях е съществувал вестник „Белоградчишко ехо“, който излиза без прекъсване цели 33 години – от 1960 до 1992 г., първоначално под редакторството на Кръсто Джонов (1908 – 1976) и после – под редакторството на Пенко Градишки.

Кръсто Джонов

Пенко Градишки

В Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист на проф. Б. Тошев откриваме ценна информация за първия брой на в-к „Белоградчишко ехо“, излязъл на 15 юни 1960 г., орган на Градския комитет на БКП, Държавното земеделско стопанство, Градския народен съвет и Градския комитет на Отечествения фронт. Вестникът е намерен от гн майор о.з. Иван Спасов.

Публикуваме оригиналните факсимилета на програмната статия на вестника, озаглавена „Нашият вестник“. Тази програма на вестника е останала неподписана, но най-вероятно е написана от главния редактор Кръсто Джонов. Текстът показва как и защо се издава вестник във времето на комунистическия режим в България.