Начало История Геният на Северозапада Дико Илиев и връзката му с Букьовци

Геният на Северозапада Дико Илиев и връзката му с Букьовци

от Mariana Gomileva
656 преглеждания

Ако за България Дико Илиев е чародеят на българското хоро и авторът на „Дунавското“, то за мизийци той е не само техен съгражданин в продължение на 16 години, но и основател на прочутата Букьовска духова музика.

Нашите предци, а и хората от по-старото поколение, са едни от щастливците, които са се докоснали до гения на този самороден талант. Живяли са с него, възхищавали са се на творчеството му, ставали са част от мечтата му да създава духови музики, които да радват мало и голямо и да правят празниците по-хубави и по-весели.

Тръгнал от Карлуково с цялото си семейство, да търси препитание в нашия край, той от 1920 година обикаля селата на Дунавската равнина, свири по сватби, кръщенета и празници. През 1921 г. се установява във Войводово, където хората го посрещат радушно, кметството му дава земя, купува си къща, но остава да живее в селото само една година.

Научили, че е музикант, от Букьовци го поканили да се пресели при тях. Дали му  и 25 декара общинска земя. Доволен бил от труда си, сладък бил хлябът му, но в душата му звучала музика.

Петър Каменов, самоук музикант споделил с Дико Илиев мечтата си селото да има своя духова музика, а Камен Пелов, съветник в кметството, намерил по-заможни букьовчани, които да станат гаранти за закупуването на инструменти на изплащане от една видна фирма в гр. Бърно, които след 2-3 седмици пристигнали от представителството й в София.

Било зимата на 1928 година, когато в стаичката, предоставена от дядо Сандо Кучкански се събрали петнадесетина мераклии. Буквално от първият ден започнали репетициите, а Дико Илиев им давал начална грамотност по музика. Още на двадесетия ден той съчинява специално за новата музика лека пиеска с партия за всеки инструмент. След това идват два марша и „Елениното хоро“, което през 1973 г. Дико Илиев нарича „Букьовско“. На тридесетият ден, на някакъв празник в местността „Биволарката“, най-напред в присъствието на няколко ергени и по-любопитни букьовчани, за пръв път прозвучава гласът на Букьовската музика. Само след минути натам се отправя цялото село.

По спомени на Стоян Пелов, ученик на Дико Илиев, тези първи музиканти са Велко Гарвански, Павел, Петър и Марин Каменови, Цено Лашков, Деко Крушовенски, Петко Димитров, Влъчко Цонов, Влъчко Сълински, Йордан Бакърджийски, Никола Пецов, Петко Павлов и още няколко човека, чиито имена за съжаление не знаем.

Минават няколко години и Дико Илиев създава в Букьовци още една музика. И двете музики свирели хубаво. По онова време в района всеки смятал за висока чест да покани на сватба Букьовската духова музика, за която се разказвали легенди. Толкова хубаво свирела, че никой не устоявал на изкушението да се хване на хорото.

А Дико Илиев продължава да пише музика. В Букьовци се раждат хората „Самоковско“, „Грънчарско“, „Дайчово“, „Веселият Иванчо“, валсът „Над Букьовци“.

Тук се ражда от бащината мъка и хорото „Александрийка“. В Букьовци Дико Илиев е погребал своята първородна дъщеря, която умира през 1935 г. на 16 години, и чийто гроб са поели ангажимент да поддържат сега пенсионерите от клуб „Северно сияние“.

През 1929 г. в Оряхово се установява 36-ти пехотен Козлодуйски полк. И в гарнизона все по-често започнали да канят Букьовската духова музика, която свирела най-хубаво, а години след това нейният създател е поканен да свири във военния оркестър.

Дико Илиев с военния оркестър на 36-и пехотен козлодуйски полк с диригент Александър Вейнер

Една любопинта подробност споделя в спомените си Стоян Пелов в спомените си. Когато Букьовската музика получавала покана да свири в Оряхово, музикантите тръгвали пеша през баира, като събували обувките си, за да не ги напрашат или изкалят. Преди да влязат в града, отново се обували и строени, с марш преминавали по улиците.

През годините във втората духова музика започнали да прииждат все по-млади букьовчани, които не само продължили традицията, но и славата на първите ентусиасти.

Благодарение на спомените на Пенка Палибачийска успяхме да уточним имената на музикантите от втората Букьовска духова музика: Методи Крушовенски, Никола Пецов, Ангел Сълин, Марин Сълин, Марин Началнишки, Стоян Пелов, Марин Каменов, Димитър Крушкин, Иван Палибачийски, Найден Калудов, Петър Пагелски, Иван Тошев, Иван Гарвански, Павел Каменов, Тодор Каменов, Марин Пецев, Петко Павлов, Николай Мойсовски, Марин Берчев, Георги Василев и Влъчко Пагелски.

От околните градове и села продължили да канят и втората духова музика за сватби, кръщенета и други празници, а госпожа Палибачийска припомня и един позабравен, но интересен факт. От 1960 до към 1963 година, по почина на големите градове в България, нашата музика започнала да свири в съботните и неделни дни в парка на Букьовци, където хората се събирали да си починат, да я послушат, и да поиграят. Въпреки, че инициативата не просъществувала дълго, все пак успяла да нареди село Букьовци до градската култура.

Дико Илиев не прекъсва връзката си с Букьовци и със своите музиканти. Ще дойде в селото, ще побъбри със своите приятели, а след седмица – две музиката се явява пред обществеността с ново хоро.

Дълги години живее и работи в Оряхово Дико Илиев, но от живата му връзка с Букьовци се ражда през шестдесетте години и акорденонния оркестър на училище „Цанко Церковски“, който той ръководи.

Дико Илиевият талант принадлежи на България, но ние сме горди, че част от неговия живот и творчество са свързани с нашия град. Затова признателните потомци в Мизия през 1988 г. са кръстили улица на него, и паметна плоча са му поставили върху старата сграда на читалището, а музиката, която е написал звучи и днес на всеки празник, във всеки български дом.

 

Източник: kartanavremeto-vratsa.org (Автори/Информатори: Галина Йолкова – в. „Мизия“)

Подобни статии