Начало Забележителности Берковските малинaрки вдъхновили Иван Вазов

Берковските малинaрки вдъхновили Иван Вазов

от Mariana Gomileva
571 преглеждания

Чешма “Малинарката”, Берковица / снимка: Мариана Гомилева

„Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество” са думите на патриарха на българската литература Иван Вазов. На 9 юли 2020 г. се навършват 170 години от неговото рождение. По този повод ви представяме книгата, събрала всичко написано от Иван Вазов, резултат от пребиваването му Берковица – лирични и белетристични творби, спомени и писма, бележки и илюстрации за местата и лицата, с които е свързвано всяко произведение.

Във втората част са включени публикации на двадесет автори, писали за Вазов и берковското му творчество. Интересно е да научим за обектите носещи името на Вазов, Вазовите пътеки в планината.

Къщата на Иван Вазов в Берковица / снимка: Мариана Гомилева

А в началото… Юбилейно слово на нашия земляк – писателя Йордан Радичков, произнесено на тържественото честване на 150 годишнината от рождението на патриарха на българската литература. И всичко това илюстрирано с много снимки. Сборникът „Вазов и Берковица“ е издадена през 2000 г. от Берковското родолюбиво общество, съставена от Милан Миланов. През 2011 г. излиза второ допълнено и преработено издание.
Емблематичен е откъсът от стихотворението „Малини“. Иван Вазов го посвещава на берковските моми и невести, ходели в планината да берат малини за еврейска фирма, която произвеждала малиново вино, ликьор и сладко. После учител по музика приспособява текста към марш с валсова стъпка, а сега песента е най-популярната в Берковския край.

Всъщност, Вазов е основоположник на туризма в Берковица. И днес, който реши да се изкачи до първенеца на Западна Стара планина – величествения връх Ком и поеме горката пътека към местността “Самарите” ще види и Вазовия камък. в един от своите излети по време на малинобер, на това място Вазов и неговата група срещат идваща от гората млада, хубава и напета девойка. Откроена на горския фон, огряна от ранното слънце, на ръка с пълна кошничка росни, алени и вкусни малини, с бяло заруменяло лице и грейнали очи девойката предизвикала романтична нагласа у поета. Вазов извадил бележника си, опрял се на камъка и щрихирал в стихове това, което го развълнувало. на място прочел на излетниците написаното. така преди повече от сто години се ражда любимата на всички песен – песента за малинарката, по стихотворението “Малини”. По текста берковският композитор Красимир Цветков пише музика и песента става символ на Берковица, а камъмът на който е написана – Вазовият камък.

Чакай, момне, стой да зърна
тия очи сини,
твойта кошница е пълна
с алени малини.

От зори си ги забрала
със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла
сред горите гъсти.

Постой, момне, за почивка,
вечеря е хладна:
за реч топла, за усмивка
душа имам гладна.

Чужденец съм в тез долини,
планини омайни,
много нещо с теб дели ни,
малко ний се знайме!

И аз, и ти йощ сме млади,
живот ни очаква,
но орисница ни даде
участ не еднаква.

Твойто бъдеще ти свети,
мойто в мрака тъне;
твоят път е пълен с цвете,
моят само с тръне!
…………………………………………………
Берковица, 1880

Тази песен е в основата на идеята за изграждане на чешма – паметник на малинарката почти в центъра на град Берковица.

Чешма “Малинарката”, Берковица / снимка: Мариана Гомилева

Източник: Краеведски отдел на РБ “Гео Милев” – Монтана 

Подобни статии