Чешма “Малинарка”, построена по стихове на Иван Вазов е една от забележителностите на града | снимка: Весела Николаева
Берковица ще отбележи рождението на Иван Вазов с изкачване на връх Ком, съобщиха от общината. За втора поредна година общината организира поход до върха в чест на поета и писателя, който е прекарал няколко години от живота си в Балканския град. Изкачването ще бъде на рождения ден на Вазов – на 9 юли, като тръгването е от Общинската администрация в 7 часа сутринта. В 8 часа трябва да започне изкачването на върха от хижата.
На самия вр. Ком от общината са подготвили кратка програма и участниците са приканени да помогнат за почистването на върха и туристическата пътека. Връщането обратно в Берковица ще е след 14 часа. Записването за участие става в Туристическия информационен ценър при Димитринка Цветкова (тел. 0885 006585) и в магазин “Хрисия” в центъра на града (тел. 0896 800634). Крайният срок е до 12 часа на 6 юли, четвъртък.
Връх Ком е един от двехилядниците на България – издига се на 2016 м височина в Западна Стара планина. При хубаво време от него се разкрива гледка чак до р. Дунав. До хижа “Ком” се стига по 16 км асфалтов път, а след това до върха има маркирана пътека. Общата денивелация е 1600 метра, по данни на туристическия отдел в общината.
Иван Вазов е оценил с възхищение красотата на Берковския Балкан по времето, когато е председател на Окръжния съд в Берковица. Това става малко след Освобождението – от 18 март 1879 г. до септември 1880 г. Къщата, в която е живял, сега е музей “Иван Вазов”, а по негово стихотворение, възпяващо берковските берачки на малини, е построена чешма “Малинарка”.
Престоят му в Берковица го вдъхновява за няколко от творбите му, сред които е и поемата “Грамада”.
Малини
Чакай, момне, стой да зърна
тия очи сини,
твойта кошница е пълна
с алени малини.
От зори си ги забрала
със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла
сред горитегъсти.
Постой,момне,за почивка,
вечеря е хладна:
за реч топла,за усмивка
душа имам гладна.
Чужденец съм в тез долини,
планини омайни,
много нещо с теб дели ни,
малко ний се знайме!
И аз, и ти йощ сме млади,
живот ни очаква,
но орисница ни даде
участ не еднаква.
Твойто бъдеще ти свети,
мойто в мрака тъне;
твоят път е пълен с цвете,
моят само с тръне!
Една песен в тез години
тебе те разсмива,
една кошница с малини
прави те щастлива.
Теб те чакат там в колиби
песни и другарки,
може би и мило либе
за цалувки жарки.
Аз, девойко, в бой със злото
младостта погубих,
много идоли в живота
любих и разлюбих.
В радостта найдох отрова,
в любовта-измена –
Мойта скръб за теб е нова,
мойта реч студена.
Чужди сме си ние двама.
Ти се удивляваш?
По-добре е нужда няма
да ме разумяваш!