Начало История Белоградчишка история: Страданията на българите от 1876 г.

Белоградчишка история: Страданията на българите от 1876 г.

от Mariana Gomileva
2959 преглеждания

Башибозуци отвеждат в робство българи от Белоградчишко. Източник: L’Illustration, France

Само след няколко месеца България ще отпразнува кръгла годишнина от Санстефанския мирен договор, поставил началото на Освобождението. Точно 140 години ни делят от битките в Руско-турската война, предшествала договора от 3 март. Преди да се стигне до войната българите в Османската империя преживяват близо пет столетия потъпкване на правата, насилия и ограбване. Ако в ранните столетия на империята повечето българи успяват някак да се впишат и да изградят живота си предимно около земеделието и дребното занаятчийство по селата, то през XVIII век беззаконието и кърджалийските нашествия оставят мнозина от тях без дом и препитание, а немалко губят живота си или този на близките си.

Постепенното уталожване на размириците идва с края на отцепничеството на Осман Пазвантоглу, в който мнозина българи са виждали надежда за откъсване от Османската империя. Видинско и Белоградчишко вече са гранични зони и султанската власт изисква те да бъдат строго охранявани. Близостта с млада Сърбия и Австро-Унгария, вечния съперник за Западните Балкани, прави османските войски още по-бдителни. Белоградчик и Видин имат големи гарнизони, а паралелно с това башибозук редовно е привикван “да помага” при потушаване на някой бунт или инцидент.

Башибозуците са нередовна войска от Османската империя, най-често от бедни и изостанали райони на Мала Азия и Арнаутлука (днешна Албания). Те са мюсюлмани и религиозната “защита” на действията им понякога е прикрита като “свещена война”. Империята използва башибозука като допълнение към редовната войска, като осигурява само оръжие. Жестокостта им идва от това, че те не се подчиняват на военни заповеди, издържат се само от грабеж и никой не може да ги санкционира.

След относителното стабилизиране на Османската империя в началото на XIX век султанът дава редица облекчения и права на християнското население. Връщането на българите в градовете и промяната на поминъка на много от тях подготвя почвата за Възраждането. За жалост много от уж гарантираните им права и свободи остават само на хартия. Можем да съдим за нарушаването им по множество свидетелства и журналистически материали в българоезичния печат от онова време. Подбраните извадки по-долу са от в. “День”, предоставени от проф. Борислав Тошев, издател на “Белоградчишки ежедневен илюстрован лист”.

“Вестник „Ден“ е издаван в Цариград на български език под редакторството на Христо Бъчеваров и Генко Голчев. Вестникът е спрян от цензурата през юли 1876 г. Съобщението за спирането на вестника от Високата Порта е от 16 юли 1876 г.”, пише проф. Тошев.

Съобщенията за Белоградчик са публикувани в периода януари-юли 1876 г., а последните са от Сръбско-турската война от 1876 г. Гравюрите от войната са от други източници.

Нека се върнем на историческото време от началото на XIX век до Освобождението. Все повече търговци и занаятчии пътуват до Влашко, Сърбия, Австро-Унгария, до Гърция. За хората от Видинско това е лесно – Дунав е пряка и бърза връзка с Виена и германските градове. Досегът до чуждата култура и относителното забогатяване сериозно променят светогледа и отношенията им. Вече приключилото отцепване на Пазвантоглу заедно с надеждите Австро-Унгария или друга западна сила да подпомогне независимостта на българите. Това не успява да заличи желанието на християните за права и свободи, на които се радват други европейски народи. Малките бунтове и по-големите въстания като това от 1850 г. подготвят почвата за Априлското въстание, което избухва само на няколко от планираните места. Използването му като повод поставя началото на Руско-турската война, приключила със Санстефанския договор.

Години наред официалната история представя тази война като необходимост, без която всички по-ранни опити за независимост и освобождение са обречени на неуспех. Сякаш някой целенасочено иска да забрави значимостта на Чипровското въстание и вековете на съпротива и бунтове в Северозапада, които съвсем не са били неорганизирани и обречени на неуспех от началото си. Но това е друга тема, към която скоро ще се върнем в отделен текст.

Den1Den2den3

Башибозук, натоварен с плячка. Източник: “Белоградчишки лист”, рисунка на Н. Каразин

Den4

Den-pic5Den5

Den6Den7

unnamed (5)

Превземането на Княжевац.

Den8

unnamed (4)

Български доброволци, основно от Белоградчишко, в Сръбско-турската война 1876 г.

 

Подобни статии