Начало История Банатският българин Карол Телбис и кога Темишвар изпреварваше европейските столици

Банатският българин Карол Телбис и кога Темишвар изпреварваше европейските столици

от Mariana Gomileva
1820 преглеждания

Темишвар или Тимишоара днес. Градът ще е Европейска столица на културата през 2021 г. | снимка: timisoara2021.ro

От няколко десетилетия в България властва изключително странно деление на “София” и “провинция”. Корените му могат да се търсят в социализма, когато да живееш в столицата е привилегия, която не е за всеки. Впрочем, ограничения под някаква форма е имало и за други големи градове, както и за гранични зони. Ограниченията за заселване в София са заварени за социалистическата власт, те се появяват като резултат от Втората световна война. А можем да търсим корена и преди 1944 г., когато младото все още Царство България, преди това Княжество, трябва да превърне калния ориенталски град с второстепенно значение в своята нова столица. 

Историците навярно знаят истината, но тук ще се спрем на една етническа българска фамилия – Телбизови, банатски българи, живели в Австро-Унгария, новосъздадената Румъния и в България. Избрахме именно тях заради видния им представител Карол Телбис, кмет на Темишвар (днес Тимишоара), който като мнозина кметове показва как се управлява с мисъл за удобството на хората и за бъдещето. Нещо, което трудно се вижда и в сегашните кандидат-кметски програми, и в последващите действия на кметовете. 

Карол Телбис, банатски българин, кмет на Тимишоара | снимка: Wikipedia

Карол Телбис е от известния банатски род на Грасуловите, което вероятно идва от прякора на някой особено едър на ръст прядядо – “грасул”. През 1885 г. става кмет на Темишвар (или Темешвар), тогава все още в империята на Хабсбургите. Градът е първият в Европа с електрическо улично осветление – то светва през 1886 г., по времето на Телбис като кмет. През 1895 г. улиците в Темишвар са павирани, а за сравнение – четиридесет години по-късно в София павета има на едва 5% от улиците и площадите. 

Съвсем в края на XIX век, през 1899 г., под управлението на Телбис тръгва и първият електрически трамвай. От гледна точка на днешните граници на Румъния той е първият, а не са минали и десет години, откакто в Германия започва постоянна работа първият за Европа успешно експлоатиран електрически трамвай. 

Заслугите на Карол Телбис са много, а старите снимки ни показват, че потомците на чипровчани и другите български католици, намерили нов дом в Банат, се радват на завидно благополучие. Сред тях неграмотност на практика няма и нивото на образованост е доста над средното за някогашна Австро-Унгария. Много от улиците в селищата им са павирани, с тротоари или най-малкото – добре планирани, прави и озеленени, независимо дали говорим за град или село. Този навик за хубаво планиране и озеленяване се пренася от банатските българи, завърнали се след Освобождението в села като Бърдарски геран (Врачанско) и Асеново (до Никопол). В последната вълна преселници са младият тогава Карол Телбизов, близък роднина на Карол Телбис,  роден в с. Стар Бишнов (или Стари Бешенов), днес Дудещи Веки. Телбизови се установяват в Бърдарски геран, после във Варна, а Карол става професор и дългогодишен преподавател във Варненския университет. Завършил право и държавни науки, той владее няколко езика, а паралелно с преподаването се занимава с журналистика и обществена дейност. 

Нека се върнем за малко отново в Темишвар, столицата на някогашната неразделена област Банат. Още от 1753 г. това е третият град в империята на Хабсбургите, който има постоянен театрален сезон. Първите два са Виена и Будапеща. Сред тази атмосфера, с достъп до културния, икономическия и образователен живот на Австро-Унгария, живеят банатските българи. Преселниците сред тях пренасят бита и културата си и в селата, които основават в България, а след това – и към много градове. 

Темишвар става Тимишоара след Трианонския договор, определил границите на победени и победители в Първата световна война. Румъния получава голяма част от Банат по силата на договора, когато е отделена и Добруджа. Днес Румъния не обича много да си спомня австро-унгарското наследство, но е показателно, че от Тимишоара през 1989 г. тръгват бунтовете срещу Николае Чаушеску, завършлили с край на режима му. 

Да отбележим, че в София театърът пристига през 1888 г., благодарение на пловдивски артисти. През 1881 г. в Пловдив е открит първият театрален салон, а във Видин вече обсъждат строежа на специална театрална сграда. Дунавският град е първият в България, който има сграда, строена целенасочено за театър и открита през 1891 г. Има сведения, че още преди Шумен, унгарски емигранти са първите, които дават театрални представления по българските земи именно във Видин, доста преди официалната първа постановка в Шумен. 

Можем да се обърнем и към историческия въпрос колко първи неща са дошли през дунавските градове и колко голяма част от създаването на съвременна България дължим на хора, родени и израсли в тях. Но това е голяма тема. 

За бита и историята на банатските българи можете да научите повече в читалищата на селата Асеново и Бърдарски геран, както и в музея “Къща на банатския бит”. Повод да идете може да е Балът в  Бърдарски геран на 31 август. 

Източници: 

falmis.org

“Чипровци 1688-1888”, изд. на Отечествения фронт, 1989 г., сборник с исторически материали

“София на простолюдието”, Милена Якимова, изд. “Изток-Запад”, 2010 г. 

Интересни факти за Тимишоара, Европейска културна столица за 2021 г: timisoara2021.ro

 

 

 

Подобни статии